«Лъвът»

2510

Описание

Лорд Лайън Нормански е спасил Уилям Завоевателя от сигурна смърт на бойното поле, но този път храбростта и уменията му са безсилни. Стои безпомощен пред дръзката красавица, която кралят му е избрал за жена. Лейди Ариана Крагмер вече се е примирила с участта си — да даде земите и ръката си на могъщия воин. Такава е съдбата на победените. Но гордата хубавица се заклева никога да не му дари сърцето си. Ариана е саксонска графиня, а Лайън — нормански рицар, те са обречени да бъдат врагове. Но в разкъсваната от предателства и кървави борби за власт земя те имат един-единствен шанс — да превърнат омразата в любов.



6 страница из 265
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Ариана сякаш не чу възрастната жена, а очите й продължаваха да проблясват яростно срещу едрия рицар в достолепни доспехи. Беше твърде погълната от гнева и болката от смъртта на близките си, за да забележи, че Лайън е добре сложен мъж, с гарваново-черни коси и очи, сини като безоблачно небе. Лицето му беше като изваяно — с класически черти, но някак твърдо и изсечено. Годините, прекарани в битки по бойните полета, завинаги го бяха лишили от младежката мекота, иначе типична за възрастта му, а позорното петно на произхода му само бе изострило войнствения му нрав.

— Езикът ви е твърде остър за млада дама като вас, милейди. Много мъже намериха смъртта си в битката при Хейстингс. Нима мислите, че Уилям не скърби за всички онези, които загинаха?

Ариана го изгледа презрително.

— Уилям не знае що е скръб. Той е чудовище, като всеки норман, а вие не сте по-добър от него.

Лайън бе като попарен. Ариана несъмнено би си прехапала езика, ако знаеше колко близо до границата на търпението му го е докарала с последните си думи. Ако не бе съумял в последния момент да си припомни, че все пак насреща му стои само едно непослушно дете, войнствената Ариана сигурно щеше на мига да намери смъртта си. Дори силни и смели мъже рядко се осмеляваха да го предизвикват така. Лайън присви устни и, вместо да й отговори, рязко се обърна към своя лейтенант:

— Къде е свещеникът? Веднага го повикай!

Младият Белтан, един от най-достойните сред рицарите, извоювал в битки прозвището Безстрашния и най-верният помощник на Лайън, пришпори коня си и препусна покрай редиците назад да търси свещеника, който пътуваше с тях от Лондон.

— Ако ви трябва свещеник, имаме и в Крагмер — каза Ариана. — Бих могла да го повикам.

— Няма нужда, милейди. Уилям изпрати собствения си свещеник, специално за случая.

Очите на Ариана се разшириха, сякаш внезапно бе започнала да проумява.

— А мога ли да знам какъв е този специален случай?

— Нашата венчавка, лейди Ариана — отвърна невъзмутимо той.

При думите му Ариана простена, сякаш светът потъваше под нозете й. Пратеникът на Уилям не беше споменал нищо за венчавка. Само я беше информирал, че земите на Крагмер са били преотстъпени на Лайън Нормански, верен нормански рицар, като награда за лоялната му служба към краля, и че той пристига скоро.

— Това е лъжа. Вече съм сгодена за Едрик Блекхийт. Ще се оженим веднага, щом навърша шестнайсет.

Комментарии к книге «Лъвът», Конни Мейсон

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства