«Шана»

Катлийн УдиуизШана Нима това е драконът ужасен?Тъй мускулест, с такава едра гръд,сърце като огромен топъл съд?Да го възседнеш ти — о, миг прекрасен!Затуй пусни душата зажадняла.Пред твоя бяг да няма никаква преграда,че ужаса ти никога не си познала.А дивата езда е твоята награда.Така с чудовището бродиш по света,покорно между силните ти колена.Отпускаш стремена, но виж, беда —обръща се и ти политаш в бездната на ада.Огромни лапи, поглед див, свирепи нокти.За яздене добро животно си избрала —най-страшното чудовище от всички.Но слизаш ти, о, где си, волна птичко, —ужасната му власт напълно те е оковала.ГЛАВА ПЪРВА

Полунощ, 18 ноември 1749 г., Лондон

Напълно непроницаема бе мъгливата нощ, легнала над Лондон и здраво стиснала в студените си нокти града. От канала към столицата пълзеше студ и който си имаше собствен дом, се опитваше да се пребори със суровата зима, подклаждайки непрекъснато камината. Облаците бяха надвиснали над града, ситен дъждец се стелеше. Саждите от безбройните комини проникваха и дразнеха носове и дробове.

Една наистина ужасна нощ, но тя прикриваше бурния бяг на една карета, която фучеше като подгонена от фуриите по тесните улици на Лондон. Под високите колела, които занасяха, подскачайки по паважа, извираха косо фонтани мръсна вода — за да се просмучат колелата веднага след това от водата в локвите, покрити с мръсна пяна.

Мъжът от капрата, на който прекалено голямата наметка придаваше нещо зловещо, сигурно бълваше от време на време по някое проклятие към впряга, придърпвайки юздите, но гласът му се губеше в бесния конски тропот на двата бели коня със сиви петна и дрънкането на буксуващите колелета, ехото от които отекваше звънко в стелещата се мъгла. В мъждукащата светлина, която няколко улични фенера хвърляха пред бароковите фасади на изисканите буржоазни къщи, каретата се появяваше само като призрачна сянка. От стрехите по покривите мълчаливо се хилеха гранитни улуци, изпускайки дъжда да изтича от муцуните, сякаш алчно се опитваха да уловят една твърде бързо бягаща плячка.