«Единственият син на бедната бабичка»

Живели някога една бабичка и момчето й. То било на около петнадесет години. Веднъж у съседите имало танци, синът се поскарал с другарите си и те го упрекнали:

— Преди да се впускаш в кавги с нас, намери изчезналия си баща!

Синът се върнал в къщи и тъжно застанал до майка си.

— Какво те натъжава, синко? — попитала го тя.

А той й казал:

— Опукай ми пуканки!

Тя опукала и му подала пълна шепа много горещи пуканки. Той стиснал ръката й с горещите пуканки в нея и я попитал:

— А сега ми открий къде се е дянал баща ми?

Майка му отговорила:

— Да не прости господ на този, който е заприказвал с теб за това! Ще ти открия тайната: баща ти го похити един великан, но ти нищо не можеш му направи и не се опитвай.

— Не остана ли от баща ми кон и нещо друго? — попитал синът.

— Ей там в конюшнята е конят му — отговорила тя, — от тора се виждат само ушите му. Изведи го и се погрижи за него!

Той отишъл в конюшнята, измъкнал коня от тора, изкъпал го със сапун и белтък от яйца. След това го оседлал, качил се на него, шибнал го с камшик и започнал да го пришпорва ту на една, ту на друга страна.

— Как изглеждам на моя кон? — попитал майка си.

— Как изглеждаш ли? — отвърнала майката. — Изглеждаш на коня така, както конски тор изглежда върху пресен сняг.

— Нима? — казал той, шибнал коня и прескочил къщата. След това прескочил обратно при майка си и попитал:

— А как ти харесвам сега?

Майка му отговорила:

— Страхувам се за теб, момчето ми, а иначе си достоен за похвала!

— А не остана ли от баща ми някакво оръжие? — пак попитал той.

— Остана един меч, но ти не ще можеш дори да го повдигнеш — отговорила майката.

— Покажи ми меча — помолил синът.

Тя отворила сандъка и му показала меча. Синът го грабнал, изтъркал го и го препасал.

— А сега — казал той на майка си — бързо ми приготви храна, лека за гърба, приятна за стомаха. Тръгвам да търся баща си.

Майка му бързо приготвила храна, лека за гърба, приятна за стомаха, и той тръгнал на път. Конят му бил вещ и му сочел накъде да вървят.

Яздил дълго и нощта го заварила на път. Принудил се да пътува по-нататък в тъмнината с пушка на гърба. Изведнъж пушката се закачила за нещо и той спрял коня.

— Трябва да узная какво е това — казал си той. — Иначе няма да мръдна по-нататък.