«Богатият старец»

1658


1 страница из 3
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Живял едно време един богат старец. Той имал седем сина и те се възпитавали в охолство и бездействие. Най-умен бил най-големият.

Бащата купил на всеки син по един чифлик и им ги дал да ги владеят.

Старецът бил щедър човек. Всеки ден колил по едно добиче и канел всички съседи на гости. Приятелите му казвали:

— Спри, не прахосвай парите, остави ги на децата си.

Но той отговарял:

— Нека живеят със своя ум, както аз живях с моя. Дадох на всеки по един чифлик, пък и закопах за тях в земята на един от тези чифлици злато.

Всички хора са смъртни, умрял и старецът. Децата погребали баща си. Но можели да научат волята на покойника, тоест да чуят завещанието, едва след изтичането на четиридесет дни от смъртта му.

Но ето, настанал и четиридесетият ден. Отворили завещанието и прочели: „На децата ми. Закопах злато в земята на един от вас. На пергамента в кутията оставих пари за вас.“ Синовете побързали да отворят кутията и намерили там късче пергамент с думите: „Дръж главата на студено, а краката на топло. Завещавам това на децата си.“

Всички били в недоумение. Някакъв си дабтара1 се опитал да обясни завещанието:

— „Дръж главата си на студено“ — трябва да се разбира така: смъртоносна е болестта, която влиза през главата; а думите „дръж краката си на топло“ — означават болест, която влиза в краката и от която човек окуцява.

Хората се зачудили на това тълкование, не повярвали на ушите си.

А синовете се разгневили. Те били алчни и се надявали да намерят много злато в тая кутия. Само най-големият брат разбрал намерението на баща си.

— Какво да правим сега? Хайде да копаем. Нали тате е казал, че е заровил за нас злато в един от чифлиците — решили те.

Взели да копаят отначало само на някои места, после прекопали земята на всичките седем чифлика, но не намерили нийде злато. Капнали от умора и се ядосвали, задето се трудили напразно. Най-големият копаел заедно с другите. Той разсъждавал така: „Ако не копая, ще ме заподозрат в зла умисъл, затова не бива засега да се отделям от тях. Сега вече добре разбрах какво е искал да каже тате с думите: «Дръж главата на студено, а краката на топло». А също тъй: «За децата си съм закопал злато в земята».“

Комментарии к книге «Богатият старец», Народные сказки

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства