«Двамата хитреци. Амхарска приказка»

Един хитър човек напълнил една делва наполовината с тор, сложил отгоре масло и отишъл на пазара да продава тази делва. Дошъл до края на пазара и се разположил на почивка под едно голямо дърво. Също както този хитрец, друг един сложил в своята делва кал, а отгоре я закрил с бял мед; взел своята стока и също отишъл на пазара. И ето, вторият хитрец се приближил до дървото, под което почивал първият. Те се поздравили и притежателят на маслото попитал пристигналия:

— Какво носиш?

Другият отговорил:

— Нося за продан чист бял мед.

Тогава първият рекъл:

— А аз идвам на пазара да продам чисто масло и да купя за лекарство бял мед. Ако си съгласен, хайде да си разменим стоката.

Стопанинът на меда решил, че в замяна на своята делва с кал е намерил чисто, масло, зарадвал се и се съгласил. Той рекъл, че има много пчелни кошери и продава мед, за да купи масло за сватбата на дъщеря си.

— Твоето масло сигурно е най-доброто на пазара — рекъл той.

А притежателят на маслото на свой ред се зарадвал. Той мислил, че в замяна на лошата си стока е намерил чист бял мед. Разменили си делвите, разделили се и всеки тръгнал по своя път.

Стопанинът на маслото не могъл да се нарадва на своята хитрост и като повървял малко, открил делвата с меда само да го погледне; отгоре лежал бял и чист мед. Тогава взел една пръчка и почнал да разбърква меда, но видял, че вътре в делвата имало кал. Натъжил се отначало, а после разбрал, че е срещнал също такъв хитрец като себе си и се разсмял. А предишният стопанин на меда също разбрал какво се е случило. За да разменят още веднъж делвите си, те отново отишли на пазара и се срещнали.

Първият, предишният стопанин на маслото, отново седнал под дървото и попитал стопанина на меда:

— Ти ли си?

Оня отговорил:

— Аз.

Тогава взели да се ругаят, после се разсмели. След това решили да бъдат приятели, да построят къщите си една до друга и да станат съседи.

Посъветвали се как да живеят по-нататък, а на третия ден се разделили, за да отидат на един далечен пазар. Но и двамата въпреки уговореното решили да се върнат в къщи за хляб. Всеки от тях рекъл на жена си да добави в брашното пепел и да изпече питки. Жените направили всичко според заръката на мъжете. После мъжете отново тръгнали на път. Скоро се спрели на почивка заедно с търговците. За да приготвят вечеря, събрали дърва, донесли стомна вода и наклали огън. Единият от пътниците рекъл: