«Светият гроб»

1396


1 страница из 3
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Светият гробЛакска приказка

Край един свят гроб живеел открай време прочут по своята праведност и мъдрост отшелник. Правоверни от близки и далечни страни идвали при него и му носели по някакъв дар, за да ги пусне да се поклонят на гроба и да докоснат светата пръст. Прислужвали му няколко млади ученици, на които той разкривал премъдростите на пророка и ги готвел за служители на аллаха. Живеел си старият праведник волно-охолно, от нищо не се нуждаел.

Измежду учениците му имало един младеж, който надминавал всички по своя остър ум и предприемчивост. Затова благочестивият учител много го обичал.

И ето, след като той изучил всички мъдрости на корана, дошло време да отиде между людете да ги напътствува в правата вяра.

На раздяла отшелникът подарил на любимия си ученик едно магаре, за да си натовари дюшека, завивките и дебелите книги. Младежът поблагодарил и тръгнал.

Карал, карал донякъде, а на един кръстопът — не щеш ли — беда! Магарето легнало и навирило петалата. Дали си е било болно отпреди или аллах сега беше прекъснал дните му — аз не знам, пък и кой ли може да проникне в премъдростта на всевишния? Както и да е, лежи магарето насред пътя, а стопанинът му стои и се чуди какво да прави — ни да продължи, ни да се върне. Не може да носи товара, че бил тежък, пък и нали е срамота учен човек като него да се натовари като камила — каква вяра ще имат в думите му простите люде, ако го видят…

Мислил, мислил младият човек и най-сетне намислил: закопал магарето край пътя под един чинар и дори горски цветя на гроба му посадил. След това си издълбал наблизо землянка и заживял като отшелник.

През това кръстовище минавали пътници от четири страни — едни насам, други нататък. Всички, които се спирали да си починат под хладната сянка на чинара, питали младежа чий е гробът, за който той благочестиво се грижи. Младежът важно, както е редно, им разправял, че това е земната обител на един светец и че билките, които цъфтят на гроба, са много лековити — всякакви болки лекуват. Като чували това, пътниците се кланяли на гроба и оставяли кой хляб, кой дреха, кой пари.

Комментарии к книге «Светият гроб», Народные сказки

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства