«Глупавият Келе»

Отишли десетина девойки да берат ягоди. Щом навлезли в гората, от гъсталака излязъл злият великан Келе. Видял той девойките и ги изловил всичките. Вързал ги за краката като яребици и ги окачил на едно дърво с главите надолу.

— Висете — рекъл той, — аз скоро ще се върна и ще ви изям до една.

И си отишъл. Девойките не знаели какво да правят — не можели да се отвържат.

По едно време се задала Кума Лиса.

— Кумичке! Кумичке! — развикали се те от дървото. — Отвържи ни!

Кума Лиса се приближила:

— Ай! Кой ви окачи на дървото?

— Великанът Келе.

Кума Лиса се покачила на дървото, отвързала девойките и се спуснала надолу.

— Трябва да надхитрим Келе — рекла тя, — защото, като се върне, ще се втурне по дирите ви и пак ще ви хване!

— Но как да го надхитрим? — запитали девойките.

— Съблечете по-скоро горните си дрехи!

Съблекли се.

— Свалете и обущата си!

Свалили и обущата си.

— Дайте и герданите си!

Дали и герданите.

— А сега — да ви няма!

Побягнали девойките. А Кума Лиса взела дрехите им, натъпкала ги с трева и листа, украсила ги с герданите, вързала долу обущата и направила на всяка дреха плитки от трева. Сетне ги обесила с главите надолу и побягнала. По едно време дошъл Келе.

— Ах — рекъл той, — сега ще ви изям! Всички ви ще изям!

Приближил се до дървото, сграбчил една от лъжливите девойки и хубаво си отворил устата. Захапал я, но в устата му се посипали листа и трева.

Зачудил се Келе:

— Брей! Какво е това?

Хванал друга девойка, хванал трета… От всичките падали листа и трева. Досетил се Келе, че девойките са избягали.

— Аха! — извикал той. — Развързали се! Но аз все пак ще ви настигна. Няма да ми избягате!

И се втурнал да ги гони.

А девойките дотърчали до реката, намерили плитко място и преминали на другия бряг. Седнали да си починат.

Дотърчал Келе до брега и погледнал реката.

— Ей! — извикал той. — Дълбока ли е реката?

— Уха! Дълбока е!

— А вие как я преминахте?

Ние пихме, пихме, всичката вода изпихме и тъй преминахме!

— А отде се е взела пак тая вода?

— Заваля дъжд и напълни реката.

— Тогава и аз ще я изпия!

Легнал Келе на брега и захванал да пие водата. Пие, пие… Пие, пие…

— Е, как е — запитал, — намаля ли?

— Намаля — отвърнали девойките. — Пий още!