«Приказка за големия лакомник Гладника»

Имало едно време, пък може и да не е имало —

Живеели на земята мъж и жена, бедни до немай-къде.

Родил им се син и го нарекли Гладника; ама няма с какво да хранят момчето, толкова голям гладник се извъдило. И млякото на майка му прегоряло от немотия и глад. Що да сторят? Завели го в града, може някой да се съжали и да го вземе. Царят прибрал Гладника, оставил го в двореца.

Ала момчето било толкова лакомо, че с нищо не можели да го нахранят. Щом поотраснало, цяла пещ хляб и един овен не му стигали. А когато станало момък, вече съвсем не смогвали да го наситят: на едно ядене изяждал няколко вола и изпивал няколко стомни вино, а сякаш залък не е хапнал.

И хлебарите се измъчили да му пекат хляб, и готвачите — да му готвят.

Дотегнало това и на царя. Повикал лакомия Гладник, дал му пари, чифт волове и го отпратил по живо, по здраво.

Дошъл си Гладника в родната къща, ама какво ще яде там? Не изтраял и два дни.

Станал, отишъл пак при царя.

Не успял царят да се нарадва, че се избавил от такъв лакомник, и ето го пак на прага. Що да стори? Помислил царят, помислил и решил — само с хитрост ще се отърве от него. А Гладника бил силен, никой не смее да му излезе насреща. Повикал го царят и му дума:

— На хе оная там планина има гора, докарай дърва от нея, ама повече!

А това било планината на змейовете, два стоглави змея я вардят.

Там и птица не лети, и ветрец не повява, всички се страхуват от змейовете. Пък Гладника — от нищо не се стряска.

— Дайте ми брадва — казва, — ще ида.

Донесли му елмазена брадва. Гладника ударил с брадвата в стената — брадвата станала на прах. Донесли друга — двеста кила тежка, и нея попилял. Донесли на края една тристакилограмова, нарамил я Гладника и тръгнал към змейската гора.

Стигнал, сече така, че буки и чинари хвърчат като трески.

Змейовете чули, тичат към него, реват от ярост.

На Гладника и окото не му мигнало.

Дотичали змейовете, а Гладника ги стиснал под мишниците, понесъл ги, впрегнал ги вместо волове в колата, натоварил насечените дърва и потирил стоглавите змейове. Така, с гръм и трясък, пристигнал в царския дворец. Съобщили на царя:

— Заповядайте, погледнете колко дърва е докарал Гладника.

Царят излязъл и примрял от страх.

— Пусни ги, пусни! — крещи той.

Гладника стоварил дървата, изпрегнал змейовете, пуснал ги на свобода.