«Кума-лиса и гърнето»

Отиде стрина Марина на нивата да жъне. За обяд тя си носеше една прясна питка в торбичка и паничка кисело мляко, подквасено в пръстено гърне. Най-напред жътварката окачи торбичката на едно брезово клонче, а до дънера на дървото в шумака потули гърнето — да седи на сенчица и на хладина. Тъкмо запретна ръкави стрина Марина и се залови за работа, ето я че пристигна Кума-лиса с тихи стъпки от гората. Изви нагоре едното си око към окачената торбичка и си рече: „Сладко мирише, но е окачено високо!“ Завъртя се наоколо и набута гърнето с млякото. Неканената гостенка предпазливо погледна към работната жена, която режеше сръчно ръкоите, и като разбра, че няма да я усети — посегна да излочи вкусното мляко. Но гърлото на гърнето беше тясно и главата й не можа да влезе вътре. Тогава хитрата Лиса сложи предните си лапички върху гърнето, изправи се на задните си крака и с голяма мъка навря главата си през гърлото на съдината, додето езикът й стигна до млякото! Захвана да лочи. Излапа всичкото мляко и опита да си измъкне главата, но не можа.

Уплашена здравата, Кума-лиса хукна по пътечката през гората и почна да говори:

— Какино мило гърненце, хайде върви при стрина Марина, защото подир малко ще те потърси. Тя ще те заведе на изворчето и там ще те измие със студена водичка. А мене ме пусни да се скрия в гората, защото тъдява се навъртата ловни кучета.

Но гърнето мълчеше, както мълчат всички гърнета.

— Чувай, гърненце — продължи Кума-лиса, — махай се от главата ми! Поигра си с мене, стига, не ми харесват такива шеги. Но гърнето беше здраво стиснало лисичата глава и не мърдаше.

— Тъй ли? — изръмжа лисицата. — За да те накажа, ей сега ще сляза до реката и ще те удавя! — закани се ядосаната лисица и хукна към речния бряг. Щом стигна брега, тя нагази слепешката в най-дълбокото и потопи гърнето заедно с главата си. Водата забълника, напълни догоре гърнето, то натежа и повлече Кума-лиса към дъното на вира. Додето извика:

— Видя ли, проклето гърне, какво ти донесе до главата твоята упоритост! — водата навлезе в гърлото й и Кума-лиса се удави.

© 1967 Ангел Каралийчев

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.

Издание: Ангел Каралийчев. Приказки от цял свят. Издателство „Пан“, 1998

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13211]

Последна редакция: 2009-09-05 08:00:00