«Мързеланът»

Живеел някога един мързелив и глупавичък човек. Имот нямал, не искал и да работи. А бил здрав и силен. От този ще изпроси да пийне, от онзи — да похапне, от трети — някоя вехта дреха да се облече. Така поминувал, забравил и срам, и съвест.

Съседите му били добри, не му отказвали помощ, макар да не им харесвало, дето проси. Често пъти, като го забележели, се присмивали:

— А-а, мързеланът иде. Какво ли ще иска?

А готованът сякаш не чувал подигравките им, все просел.

На края омръзнал на всички и не само че не му помагали, но отказвали и да говорят с него.

Трудно станало на мързелана да живее, ала все не щял да работи, все гледал, където му падне, да отмъкне нещо. Тогава вече всички го намразили и съвсем се отвърнали от него. Възрастните го подигравали, а децата, щом го видели пищели и викали. Ядосаният мързелан мърморел:

— Жестоки хора! Не съжаляват бедния човек. Ще ида да помоля всевишния да ми помогне.

Тръгнал и намерил усамотено място… Прострял ръце към небето и започнал да се моли:

— Господи създателю! Нахрани клетия сиромах.

Чакал, чакал — нищо не получил. Повторил молбата си, потретил я.

— Ха-ха-ха! — разнесло се изведнъж наблизо. — Зяпни по-широко!

Обърнал се, гледа — събрали се децата от цялото село, подиграват му се, кискат се. Засрамил се мързеланът.

— Човек не може да се скрие от тези присмехулници! Ще ида по-нагоре в планината — там и до господа е по-близо, и от хората по-далеч.

Запътил се. Вървял, вървял, гледа — насреща му един вълк.

— Къде отиваш, човече?

— При господа — отговорил готованът.

— Щом е така, научи от него защо е това — все месо ям, а никак не надебелявам. Какво да ям, за да напълнея? Ще те почакам, докато се върнеш.

— Добре — отговорил мързеланът и продължил. Вървял, вървял. Гледа — един дъб.

— Хей, човече, къде отиваш? — попитал дъбът.

— При господа.

— Щом е така, научи от него защо съхне едната ми страна?

— Добре — отговорил мързеланът и продължил.

Вървял, вървял, стигнал до една река.

— Хей, човече, къде? — извикала една риба от водата.

— При господа.

— Щом е така, научи от него защо лявото ми око ослепява?

— Добре — отговорил мързеланът и продължил.

Отишъл на планината, изкачил се на самия връх, гледа — един елен.

— Хей, човече, защо си се изкачил тук?