Жанр:

Автор:

«Полетът на дракона»

3221

Описание

Благодатната планета Перн, заселена от дълбока древност със земни колонисти, е подложена на периодични бедствия — космическо нашествие на сребристите нишки. Това е една странна форма на живот, унищожаваща всяка жива материя. Жителите на планетата, забрави техническите постижения на предците си, се спасяват от заплахата в каменни градове — Холдове. Но основното средство за защита са могъщите, благородни дракони — полуразумни същества, чието огнено дихание изгаря смъртоносните нишки. Единствено надарени с телепатични способности хора могат да осъществяват контакт с драконите. И само те могат да спасят прекрасния Перн.



4 страница из 240
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Несъзнателно тя се обърна наляво, тъй като чувството за опасност идваше оттам. Погледна нагоре и очите й се заковаха в червената звезда, която беше започнала отскоро да доминира в утринното небе. Докато тя гледаше, звездата излъчи последно рубиново пулсиране преди величието й да изчезне в яркостта на изгряващото слънце на Перн. Различни фрагменти от приказки и балади, разказващи за сутрешното появяване на червената звезда, преминаха през ума й, твърде бързо, за да оставят каквото и да било впечатление. Нещо повече, инстинктът й подсказваше, че опасността може да дойде от североизток. От изток можеше да пристигне още по-голямо нещастие. Присвивайки очи, сякаш за да забележи връзката между нещастието и определен човек, тя впи поглед на изток. Тъничко просвиреният въпрос на уер-пазача я достигна точно в момента, в който предчувствието изчезна.

Лесса въздъхна. Тя не беше намерила отговор в зората, единствено противоречиви знамения. Трябваше да чака. Съобщението беше пристигнало и тя го бе приела. Свикнала бе да чака. Другите й оръжия бяха инатът, издръжливостта и хитростта, използувани с неуморното търпение на посветения на отмъщението.

Зората освети безпорядъка на пейзажа, неразораните ниви в долината по-долу. Падна върху сгърчените овощни градини, където редки стада от млекодайни животни търсеха пожълтели стъбла пролетна трева. Тревата в Руата, размишляваше Лесса, расте където не трябва и изсъхва където би трябвало да процъфтява. Тя вече трудно можеше да си спомни как изглеждаше някога Руатската долина, пълна с щастие и даваща изобилна продукция. Преди да дойде Факс. Странна, умислена усмивка изви устните, несвикнали с подобно упражнение. Факс не спечели нищо от покоряването на Руата… нито пък щеше да спечели, докато тя. Лесса, беше жива. И той нямаше дори най-слаба представа за източника на тази разруха.

Или може би имаше, чудеше се Лесса, умът й още трептящ от жестокото предчувствие за опасност. На запад лежеше наследственото и единствено легитимно Хранилище на Факс. На североизток лежаха единствено голите и каменисти планини и Уейрът, който защищаваше Перн.

Лесса се протегна, извивайки гръб, вдишвайки сладкия, чист сутрешен вятър.

Комментарии к книге «Полетът на дракона», Ан Маккафри

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства