От оборите се разнесе кукуригане на петел. Лесса се обърна с разтревожено лице. Очите й се мятаха по външната част на Хранилището — дали някой не я е видял в толкова нехарактерна поза. Тя развърза косата си, прехвърляйки плътната маса така, че да прикрива лицето й. Тялото й се сви в неугледната поза, която бе свикнало да изразява. Тя бързо се смъкна по стълбите и тръгна към уер-пазача. Той извика жалостиво. Големите му очи мигаха срещу светлината на изгрева. Без да обръща внимание на смрадливия му дъх, тя притисна към себе си люспестата глава, чешейки ушите и гънките около очите. Уер-пазачът изпадна в екстаз, дългото му тяло трепереше, свитите криле шумоляха. Единствено той знаеше коя е тя и какво замисля. И единствено на него в цял Перн тя беше имала доверие от сутринта, когато сляпо беше потърсила спасение в неговото мрачно, вонящо леговище, за да избегне острите мечове, попили толкова много Руатска кръв.
Лесса бавно се надигна, предупреждавайки уер-пазача да бъде също така зъл към нея, както и към останалите, ако наоколо има някой. Той обеща да й се подчини, люлеейки се напред-назад, за да подчертае неохотата си.
Първите лъчи на слънцето пробляснаха над външната стена на Хранилището, и уер-пазачът с вик се плъзна в мрачното си гнездо. Лесса се прокрадна бързо обратно към кухнята и сиренарната.
(обратно)От Уейра и Чашата се вдигнете,Бронзови, кафяви, сини и зелени,На криле, драконови ездачи на Перн,Във въздуха, видими, и в миг — невидени.Ф’лар, седнал на голямата шия на бронзовия Мнемет, се появи пръв в небето над главното Хранилище на Факс, така нареченият Господар на Високите склонове. Зад него, правилно подредени като клин, се появиха ездачите от неговото ято. Ф’лар провери подреждането автоматично; то беше така прецизно, както и в момента на навлизането им между.
Докато Мнемет извършваше завоя, който щеше да ги доведе до границата на Хранилището, в съответствие с приятелския характер на това посещение, Ф’лар разглеждаше с отвращението на драконов ездач лошото състояние на защитата на хребета. Ямите за огнен камък бяха празни, и изсечените в скалата жлебове, тръгващи от тях към всички посоки, бяха позеленели от растящия мъх.
Комментарии к книге «Полетът на дракона», Ан Маккафри
Всего 0 комментариев