Лесса изпита, макар и предпазливо, удоволствие от това, че Факс не беше идвал в Руатското Хранилище вече три пълни Оборота. Апатията на занаятчиите, западащите ферми, дори разядените от зеленината стени вбесяваха Факс, самозвания Господар на Високите склонове, до степен, в която той предпочиташе да забрави причините, накарали го за завладее някога гордото и богато Хранилище.
Опитвайки се упорито да идентифицира това подтискащо зло, Лесса изрови от сламата сандалите си. Надигна се, механично отръсквайки сламките от сплъстената си коса, която сви в груб възел на тила.
Тя се промъкна между спящите ратаи, събрани накуп, за да се топлят, и се плъзна нагоре по износените стъпала към кухнята. Готвачът и помощникът му лежаха на дългата маса пред голямата пещ, изложили гърбове на топлината на тлеещия огън, и хъркаха на различни гласове. Лесса се промъкна през подобната на пещера кухня към конюшните. Отвори вратата точно колкото да може да се промъкне тъничкото й тяло. Паветата на двора с конюшните бяха ледени дори през тънките подметки на сандалите. Тя потрепери, когато сутрешният въздух проникна през кърпената й дреха.
Уер-пазачът се плъзна през двора да я посрещне, молейки, както винаги, да бъде пуснат на свобода. Тя погали успокояващо гънките на островърхите му уши, докато той се нагаждаше към крачката й. Поглеждайки нежно надолу към ужасната глава, тя обеща да го почеше добре днес. Той се сви, стенейки, на края на изпънатата верига, докато тя продължи към набраздените стъпала, водещи към защитната стена над масивните врати на Крепостта. На върха на кулата, Лесса впи поглед на изток, където каменните гърди на Прохода се издигаха в мрачно спокойствие срещу настъпващия ден.
Комментарии к книге «Полетът на дракона», Ан Маккафри
Всего 0 комментариев