«Шестте дни на Кондора»

На много хора, включително близките ми, Шърли, която ми помогна, и Рик, който изстрада тази книга.

Събитията, описани в този роман са измислени поне доколкото е известно на автора. Дали те биха могли да се случат, е отделен въпрос, тъй като структурата и организацията на разузнавателната общност се основават на факти. Отделът на Малкълм в ЦРУ и група 54/12 наистина съществуват, въпреки че навярно вече не носят названията, с които са представени тук.

Авторът е задължен за фактологията на тази книга на следните източници: Джак Андерсон — „Вашингтонска въртележка“ (различни години), Алфред У. Маккой — „Политиката на хероина в Югоизточна Азия“ (1972), Андрю Тъли — „ЦРУ: поглед отвътре“ (1962), Дейвид Уайз и Томас В. Рос — „Невидимото правителство“ (1964) и „Шпионската система“ (1967).

„…Най-значителните успехи се дължат не на тайните, разменени в тъмнината, а на търпеливото проучване, часове наред, на специализирани научни издания. В известен смисъл те («изцяло» отдадените на работата си патриоти, които се занимават с изследователска работа в ЦРУ) са професионалните учени на Америка. Тяхната дейност е точно толкова невъзпята, колкото и неоценима.“

На четири преки зад Библиотеката на Американския конгрес, точно след Югоизточна А и Четвърта улица (втората зад ъгъла) има бяла триетажна сграда с гипсови орнаменти. Сгушена сред другите градски къщи, тя би била незабележима, ако не беше цветът й. Нейната сияйна белота се откроява сред мръсно червеното, сиво, зелено и тук-таме жълтеникавобяло наоколо. Ниската ограда от железни пръчки и неголямото парче добре подстригана трева отпред й придават спокоен и достолепен вид, който другите сгради не притежават. И все пак малко хора й обръщат внимание. За местните жители тя много отдавна се е превърнала в част от добре познатия им пейзаж. Десетките служещи на Капитолийския хълм