«Теория на хаоса»

На мама и татко

Трима екзекутори и един надзирател правят четирима крадци.

През лятото на 1531 година войниците на Медичи, които работят за папа Климент VII, изтезават до смърт един невзрачен швейцарски монах — Еузебиус Айзенрайх. Това, което Айзенрайх не иска да издаде, е мястото, където се намира един ръкопис.

Папата никога не успява да го открие.

Улф Поинт, Монтана, 1988

Бледото сияние на луната се промъкваше между дърветата, които хвърляха сянка върху храстите, и обагряше ръцете и краката на трите стремително тичащи фигури в призрачно сияние. Те изплуваха и се гмуркаха отново в ивиците светлина бързо и почти беззвучно. Бръснещият леден дъх на нощния въздух шибаше откритите части по лицата им, но те нямаха време да мислят за подобни неща. Пътят. На всяка цена трябваше да се доберат до пътя. Напрегнатите млади тела, тренирани чрез многобройни упражнения, се бяха научили да изключват изгарящата болка, която бе захапала крайниците им. Две седмици температурата беше под нулата и бе превърнала пръстта в застинала маса от разкривени корени и съчки, по които не беше лесно да се върви, а камо ли да се тича: но въпреки това те напредваха бързо. Още десетина минути и щяха да се измъкнат.

Нито едно от момичетата обаче не бе мислило какво ще правят по-нататък. Те знаеха само, че ще бъдат сами, извън комплекса, далеч от почти идиличния свят, в който бяха живели през последните осем години — мястото, където млади момчета и момичета се учеха да се изявяват, да се изправят пред предизвикателства, като през цялото това време бяха щастливи да се чувстват част от едно цяло. Изолирани и обградени от други еднакво „обещаващи“ деца, отглеждани с едно-единствено предназначение. На това старецът беше обучавал децата, това беше, в което те самите вярваха. Спомените за живота им преди Монтана — семейства, приятели, места — отдавна бяха избледнели. Всичко и всеки, от когото се нуждаеха, винаги са били тук, в това място. Не бе имало причина да ги търсят където и да било другаде.