Отново я огледа. Този път по-бавно и по-подробно. Погледът му се спря на гърдите й, които влажната блузка почти не можеше да прикрие. Марни усети как зърната на гърдите и се втвърдяват под меката и износена памучна материя и напразно се опита да се убеди, че това се дължи на климатичната инсталация, а не на втренчения поглед на Ло Кинкейд.
— А сега се налага да ме извините — каза тя с подчертана надменност. — Очаквам гост и ще трябва да отида да се измия.
— Кого очаквате? Човека от рекламната агенция ли? — Щом видя стреснатото й изражение, той добави: — Одеве споменахте за него.
— Уговорили сме си среща. Ще дойде да види моите скици, за да направи поръчка.
— Вие сте художничка?
— Илюстраторка.
— За кого работите?
— За себе си. На хонорар.
— А за какъв проект става дума?
— Корицата на телефонния указател на Хюстън.
Светлокестенявите му вежди удивено се повдигнаха.
— Това се казва поръчка.
— Още не съм я получила.
Прииска й се да си отхапе езика. Той беше достатъчно умен, за да се досети.
— Значи тази поръчка е важна за вас?
— Разбира се. А сега, ако обичате.
Опита се да го заобиколи и да тръгне към входната врата, но той я хвана за ръката.
— Сигурно ви е тежко да живеете така, от една поръчка до друга, след като трябва да поддържате тази къща и да плащате за лечението на майка си.
— Справям се чудесно.
— Но не сте богата.
— Нищо подобно.
— Затова сте ми писали тези заплашителни писма, нали? За да измъкнете пари от мен?
— Не. Не знам за кой път ви казвам, че не съм ви написала нито едно писмо.
— Изнудването е сериозно престъпление, мис Хибс.
— Обвинението ви е прекалено нелепо, за да го обсъждаме. А сега ви моля да пуснете ръката ми.
Той не й причиняваше болка. Но беше прекалено близо до нея. Достатъчно близо, за да усети съблазнителното ухание на одеколона му, ментовата свежест на дъха му, да види тъмните зеници на тези очи, които красяха корицата на „Таим“ и неимоверно увеличаваха тиража му.
— Вие ми се струвате доста интелигентна.
— Това комплимент ли е?
— Тогава защо ми изпращахте онези анонимни писма с вашия адрес на плика?
Тя се засмя тихо и удивено поклати глава.
— Не съм аз. Или може би с този хитър въпрос се опитвате да ме хванете натясно? Къде са тези писма? Може ли да ги видя? Навярно ако ми ги покажете, ще мога да ви дам някакво обяснение.
Комментарии к книге «Дългото очакване», Сандра Браун
Всего 0 комментариев