«Обичай ме»

Топлите й, подканящи устни докоснаха неговите, тя леко въздъхна, а след това прошепна:

— Честита Коледа!

— Честита Коледа и на теб, Сейдж!

Усмихната, тя обгърна врата му с ръце и отново притисна устни към неговите като вложи малко повече страст в целувката им… или поне се опита да го направи.

— Травис!

— Какво?

— Целуни ме.

— Целунах те.

— Искам да ме целунеш истински. — Тя приканващо измърка. — Нали знаеш, че ти е позволено да ме целуваш страстно. Нищо, че е Коледа.

— Сейдж, моля те. — Младият мъж притеснено погледна към прозорците. Вътре в къщата празникът продължаваше с пълна сила. — Някой може да ни види.

Тя свали ръце от врата му и силно въздъхна.

— О, за Бога, Травис! Как може да си толкова благопристоен! Никой не ни гледа. Пък и кой го е грижа какво правим ние двамата?

— Мама. Харесва ли ти гривната?

Тя се разсея за миг и отговори:

— Разбира се, че ми харесва. Има ли жена, която да не я хареса? Та тя е прекрасна!

Повдигна ръка и разгледа масивната златна гривна около китката си:

— Радвам се, че ми позволи да отворя подаръка си тази вечер, вместо да чакам до коледната нощ.

— Така ще можеш да й се радваш през всичките празнични дни.

— Много мило от твоя страна. Благодаря ти.

— И все пак усещам, че си разочарована.

Сейдж Тайлър го погледна през гъстите си мигли и тихичко си призна:

— Мислех си, че на Коледа може би ще ми подариш годежен пръстен.

Но преди той да й отговори каквото и да било, тя продължи:

— Но по всичко личи, че все още не си избрал пръстените. Кой знае? Може пък да не искам традиционен годежен пръстен. Вероятно и този път, напук на условностите, ще предпочета нещо съвсем различно. Например цветен камък вместо диамант.

Травис сведе поглед към белия кожен панталон, с който беше облечена. Пуловерът й беше повече от подходящ — от бяла ангорска вълна, пухкав и мек. По раменете и покрай врата с много вкус бяха пришити блестящи перлички и малки фалшиви диаманти. Панталонът, обаче, съвсем определено беше проява на твърде съмнителен моден вкус.

Той слабо се усмихна.

— Никой никога не би могъл да те обвини в традиционализъм и придържане към условностите и общоприетите стандарти.