«Дългото очакване»

1621

Описание

Опитвайки се да разбере кой го изнудва, Ло Кинкейд — астронавт, един от най-младите полковници в НАСА, неочаквано открива, че има син, който живее с майка си Марни Хибс. Ло е потресен. Не си спомня да е имал нещо общо с Марни, но Дейвид поразително прилича на него. Оказва се, че жената е всъщност леля на Дейвид, а истинската му майка е загинала при катастрофа. Марни, която е жертвала личния си живот заради възпитанието на момчето, разбира, че ще остане сама. А тя от дете е обожавала Ло и го е очаквала…



4 страница из 117
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Той се позамисли, като хапеше раздразнено ъгълчето на долната си устна, а после се приближи до едно плетено кресло. Седна на самия ръб на възглавницата, сякаш искаше да е готов мигновено да скочи на крака, ако се наложи.

Смутена от калните си гуменки и износената си трикотажна блузка, Марни се настани срещу него на съседното кресло. Седеше с изправен гръб, стиснала плътно мръсните си колене, а дланите й нервно потръпваха върху бедрата.

Докато изпитателният му поглед обхождаше лицето й, разрошената й коса, небрежното облекло и мръсните колене, тя се чувстваше необлечена и уязвима.

— Вие ме познахте. — Думите му прозвучаха като изстрел.

— Всеки, който гледа телевизия или чете вестници, щеше да ви познае. Вие сте най-известният астронавт след Джон Глен.

— И затова се превръщам в лесна мишена за всеки смахнат.

— Аз не съм смахната!

— Тогава защо ми изпращахте всички тези писма, дявол ви взел? Тази идея дори не е оригинална, знаете ли? Всеки ден получавам десетки писма.

— Моите поздравления.

— Всичките не са от мои почитатели. Пишат ми и разни озлобени религиозни фанатици, които смятат, че Бог не ни е дал право да излизаме в космоса. Някои благодарят на Бога за катастрофата с „Чалънджър“ Той ни наказвал, защото се месим в небесните му дела и тям подобни глупости. Получавам и предложения за женитба и за разни скверни и извратени връзки — сухо добави той.

— Колко хубаво.

Без да обръща внимание на ехидната й забележка, мъжът продължи:

— Но във вашите писма все пак имаше нещо оригинално. Вие бяхте първата жена, която твърдеше, че съм баща на детето й.

— Да не сте глух? Казах ви, че никога не съм имала дете. Как тогава ще твърдя, че сте бащата?

— Точно това имах предвид, мис Хибс! — извика той. Марни се изправи. Той също. Застана зад гърба й, когато тя се приближи до писалището и съвсем безпричинно започна да пренарежда четките и моливите, поставени в няколко метални кутийки от чай и кафе.

— Вие също така бяхте първата, която ме заплаши с публично изобличение, ако не изпълня онова, което искате.

Тя се обърна и установи, че той е много близо до нея. Почти усещаше докосването на панталона му до голите си колене.

Комментарии к книге «Дългото очакване», Сандра Браун

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства