Поршето пълзеше бавно по улицата и приличаше на лъскава черна пантера. Прилепи се плътно до бордюра, а моторът му изръмжа дрезгаво и тихо подобно на хищник.
Марни Хибс бе коленичила върху плодородната пръст на цветната леха, копаеше около корените на кучия дрян и тъкмо проклинаше дребните бръмбарчета, които си похапваха тук поне по три пъти на ден, когато бръмченето на мотора привлече вниманието й. Погледна през рамо към колата и мигновено се паникьоса, щом видя, че спира пред дома й.
— Божичко, нима е толкова късно? — промърмори тя.
Изпусна градинарската лопатка, изправи се и започна да чисти влажните бучици пръст, полепнали но голите й колене.
Посегна да махне тъмния бретон от челото си и едва тогава разбра, че не е свалила градинарските си ръкавици. Бързо ги смъкна от ръцете си и ги пусна до лопатката, като не откъсваше очи от шофьора, който излезе от спортната кола и тръгна по входната алея.
Марни погледна ръчния си часовник и установи, че не е изгубила представа за времето. Той просто бе дошъл много преди определения час, поради което първото му впечатление от нея нямаше да бъде особено приятно. Тя бе зачервена, потна и мръсна и външният й вид изобщо не бе подходящ за среща с клиент. А имаше належаща нужда да получи тази поръчка.
Сигурно изглеждаше ужасно, но не искаше да проличи смущението й. Единствено самоувереното й и любезно държане щеше да й помогне да се справи с това неудобно положение.
Той беше все още на няколко крачки от нея, когато Марни го поздрави.
— Здравейте! — каза тя със сияйна усмивка. — Ние с вас явно сме объркали нещо. Смятах, че ще дойдете по-късно.
— Реших, че прекалявате с вашите дяволски игрички.
Обутите с гуменки крака на Марни се заковаха на място върху асфалтираната алея. Тя удивено наклони глава на една страна.
— Извинете…
— Коя сте вие, по дяволите?
— Мис Хибс. А вие за кого ме взехте?
— Никога не съм чувал за вас. Какво сте намислили, дявол да ви вземе?
— Аз ли?
Тя безпомощно се огледа наоколо, сякаш гигантските чинари в двора й можеха да дадат отговор на тези странни въпроси.
— Защо ми изпращахте всички тези писма?
— Писма ли?
Комментарии к книге «Дългото очакване», Сандра Браун
Всего 0 комментариев