— Кого е убил? Шън, съдържателя на заложната къща ли? — попита съдията.
Тя отчаяно поклати глава и проплака:
— Каква съм глупачка! Кълна се, че между нас с Шън не е имало нищо. Исках само малко да подразня мъжа си… — жената отметна един мокър кичур коса от челото си. — Шън ми бе поръчал комплект бродирани кърпички за новогодишен подарък на наложницата си. Не казах на мъжа си, исках да го изненадам със спечелените пари. Тази вечер, когато намери последната кърпичка, която бродирах, грабна кухненския сатър и се разкрещя, че ще заколи и мене, и Шън. Аз избягах. Исках да ида у сестра си на съседната улица, но къщата беше заключена. Когато се върнах у дома, мъжа ми го нямаше и… целият под бе залян с кръв — тя закри лице с длани и хълцайки, добави: — Шън… сигурно е дошъл да си вземе кърпичката… Уан го е убил. Всичко стана по моя вина. Как да продължа да живея, когато мъжът ми…
— Не забравяйте, че имате син, за когото трябва да се грижите — прекъсна я съдията.
Стисна я за ръката и я поведе към стълбите. Щом се върнаха в къщата, Ди накара началника на стражата да отведе жената на горния кат. Когато заповедта беше изпълнена, той каза:
— Ще стоим на стената до вратата. Ще чакаме убиецът да се върне. Уан е заклал Шън тук, после е излязъл да скрие тялото на жертвата си. Той ще се върне, за да изтрие кръвта, но синът му ни доведе и планът му ще се провали — след малко добави с въздишка: — Жалко за детето! Симпатично момченце е.
Четиримата мъже се притиснаха към стената, по двама от всяка страна на вратата. Съдията бе съвсем близо до сандъка на продавача. На горния етаж се чуваха дрезгави гласове, които спореха шумно.
Внезапно вратата се отвори и влезе висок широкоплещест мъж. Стражниците се хвърлиха върху него. Преди да разбере какво става, изненаданият Уан вече бе смъкнат на колене с вързани зад гърба с вериги ръце. От ръкава му изпадна пакет, увит с намаслена хартия, по пода се разпиля юфка. Един от стражниците ритна пакета към ъгъла на стаята. Горе танцуваха. Тънките дъски на тавана се огъваха и пращяха.
— Не разпилявай хубавата храна — ядосано викна съдията на стражника. — Веднага я събери.
Сконфузеният мъж бързо започна да събира юфката в пакета. Когато го постави на масата, измърмори:
— Вече не е хубава. Овъргаляна е в праха, дето пада от тавана.
— Престъпникът има кръв на дясната ръка, ваше превъзходителство — извика началникът на стражата, който проверяваше веригите на Уан.
Комментарии к книге «Убийство в новогодишна нощ», Роберт ван Хюлик
Всего 0 комментариев