— Не зная, господине! — съкрушено проплака момчето. — Когато се прибра у дома, много се кара на майка ми. Тя не беше сготвила нищо за ядене, каза, че не е останала дори малко юфка. Тогава… тогава той започна да вика, разкрещя се, че тя била прекарала следобеда с господин Шън, стария притежател на заложна къща. Майка ми се разплака, аз изхвърчах навън. Мислех да взема на заем едно пакетче юфка от бакалина, та татко да остане доволен и да се усмири. Но в бакалницата имаше толкова много хора, че не можах да се промъкна вътре, и се върнах. Само че татко и майка вече ги нямаше, имаше само кръв… по целия под. Подхлъзнах се и…
Момченцето отново се разплака и малкият му гръб се разтресе. Съдията го придърпа по-плътно и го загърна в кожуха си. Продължиха да яздят мълчаливо. Когато големият портал на храма на Конфуций се открои пред тях върху фона на зимното небе, съдията слезе от коня си. Свали детето и каза на началника на стражата:
— Вече сме близо. Ще оставим конете при портала. По-добре да не чуят, че идваме.
Навлязоха в тясна уличка между два реда порутени дървени къщи. Момчето посочи една открехната врата. През хартията на прозореца мигаше мъждива светлина, но вторият кат бе ярко осветен и оттам долиташе нестроен шум от песни и крясъци. Съдията спря пред вратата и попита:
— Кой живее горе?
— Шивачът Лю — отговори детето. — Тази вечер е поканил гости за празника.
— Заведи този чичко горе, Шаопао — каза съдията, сочейки началника на стражата, на когото заповяда тихо: — Остави детето при хората и смъкни тук тоя Лю да го разпитаме.
После влезе в къщата, следван от двамата стражници.
Студената гола стая бе осветена само от една пукаща маслена лампа, поставена на разнебитена етажерка в ъгъла. Върху широката, грубо скована маса в средата на стаята имаше три напукани глинени паници, а до ръба — покрит с кръв голям кухненски сатър. На застлания с каменни плочи под чернееше голяма локва кръв. Сочейки сатъра, по-възрастният стражник се обади:
— С това нещо е прерязано нечие гърло, като на животно, ваше превъзходителство.
Комментарии к книге «Убийство в новогодишна нощ», Роберт ван Хюлик
Всего 0 комментариев