— Нищо не съм чул, ваше превъзходителство — захленчи уплашеният шивач. — Ония горе всичките са пияни, само пеят и крещят. А моята глупава жена катурна делвата. Беше толкова пияна, че не можа веднага да избърше пода. Доста бой отнесе, докато я свърши, както трябва.
— Никой ли не е напускал стаята? — попита съдията.
— Ами — продължи да фъфли шивачът — те не могат да откъснат очи от прасето, дето касапинът Ли го закла за вечерята. А кой го пече? Аз! Само се наливат с виното ми, мързи ги даже да поддържат огъня. Стаята се напълни с пушек, та трябваше да отворя прозореца. Тогава видях как онази мръсница избяга.
Съдията вдигна вежди. Замисли се, после попита:
— Мъжът й беше ли с нея?
— За какво й е той? — ухили се шивачът. — По-добре й е без него.
Съдията се обърна. Наведе се и внимателно огледа пода. Между безразборните кървави стъпки забеляза едни от малки заострени обувки, които водеха към вратата. После нервно попита шивача:
— В каква посока замина жената?
— Към шлюза — намусено отвърна той. Ди се загърна с кожуха си.
— Качете тоя обесник горе — заповяда той на стражниците и тръгвайки към вратата, пошепна на началника им: — Ти чакай тук. Когато Уан се върне, арестувай го! Сигурно съдържателят на заложната къща се е върнал да си вземе кърпичката точно когато Уан я е намерил и се е карал на жена си. Продавачът е убил Шън, а жена му е избягала.
Съдията излезе и прегази снега до съседната улица. Възседна коня си и го подкара към шлюза, колкото може по-бързо. Една смърт бе достатъчна, помисли си той.
Когато стигна до подножието на каменното стълбище, водещо към върха на кулата при шлюза, скочи на земята и бързо се заизкачва по стръмните стъпала, покрити със замръзнал сняг. На покрива видя една жена, застанала в най-отдалечения край. Беше плътно загърната в робата си и надвесена над предпазната ограда, гледаше надолу към водите на канала, минаващ през града. Ди изтича към нея и сложи ръка на рамото й.
— Не бива да правите това, госпожо Уан — бавно каза той. — Самоубийството ви няма да върне мъртвия.
Жената отстъпи, притисна се о назъбената ограда и стреснато погледна съдията със зяпнала от страх уста. Ди забеляза, че лицето й, макар бледо и изнурено, бе все още хубаво по особен начин.
— Вие сигурно сте от съдилището — с болка изрече тя. — Значи са открили, че клетият ми мъж го уби. И всичко е по моя вина — тя избухна в покъртителни ридания.
Комментарии к книге «Убийство в новогодишна нощ», Роберт ван Хюлик
Всего 0 комментариев