Един час след като клиента си отиде, а Улф беше в стаята с орхидеите за следобедните занимания с Теодор, оставих чека за 3000 долара в сейфа и седнах пред машината да напечатам бележките си. Като свърших, пред мен лежаха пет страници с най-разнообразни факти, от които само един — два щяха да влязат в работа. Пол Херълд имаше белег дълъг 3,5 инча на левия си крак от вътрешната страна на коляното, останал му от детинство. Това можеше и да помогне, ако при срещата ни с него беше със смъкнат панталон. Благодарение на раната попаднал сред тези, които не взели участие във войната. Майка му го бе наричала Пуси. Момчето си падаше по нежния пол и за известно време се беше задържал с една колежка от университета на име Арлин Мейси, но не задълго. След заминаването си на изток Пол не поддържаше връзки с никого. Беше завършил специалност социология, но за това баща му спомена между другото. Две години бе вземал уроци по цигулка. После продал цигулката си за 20 долара, което превърнало живота му в ад. Независимо от раната в коляното беше опитал футбол, естествено безуспешно, и бейзбол като ляв защитник в два мача срещу Канзас в 1944 година. Друго не беше спортувал. Пушеше и пиеше умерено. Баща му не знаеше за комара. Винаги беше играл с малки суми от парите, които родителите му пращаха, но случаи на нечестност и мошеничество не бяха регистрирани до момента на фаталния инцидент.
И така нататък… Не изглеждаше много обещаващо. Някаква страст като любов към скачащи животни или мания да стане президент биха помогнали поне малко, но и това липсваше. Ако баща му го познаваше отблизо, в което се съмнявах, то Пол беше едно обикновено момче със скапан късмет и сега едва ли някой можеше да каже какво се е случило с него. Реших, че никак не ми харесва рекламата на лейтенант Мърфи от Бюрото за безследно изчезнали, която беше направил пред мистър Херълд на мен и Сол Панзър. Всеки от полицейското управление в Ню Йорк, като се започне от най-висшия чин и се стигне до най-низшия, би дал една надница с данъците да види Нироу Улф в затруднено положение. Изглежда Мърфи, след като се беше блъскал с този случай цял месец, бе решил да го пробута на Нироу.
Разходих се до кухнята, за да споделя с Фриц, че имаме работа за две години и провалът ни е вързан в кърпа. Фриц се усмихна и поклати отрицателно глава.
Комментарии к книге «Почти мъртъв», Генджова
Всего 0 комментариев