— Не, нищо, но не се оплаквам. Предполагам, че се опитват. Естествено е в такъв голям град да са затрупани с работа. Мистър Улф, в едно съм сигурен — от Омаха синът ми замина направо за Ню Йорк. Замина с влак преди 11 години; всъщност така и не можах да го докажа. Няколко полицая разследваха случая в продължение на една седмица или може би се правеха, че вършат нещо, а сега е останал само един. Съгласих се със съпругата си, че трябва да действаме. И бизнеса изоставих…
— Така нищо няма да стане — каза Улф сухо. При него, както вече и при мен, очевидно взе връх втората ми констатация по отношение на мистър Херълд. — Някакви резултати от обявите във вестниците?
— Никакви. Получих писма от 5 детективски агенции, които ми предлагаха помощта си. Голяма част от писмата, повече от две дузини, бяха от смахнати или мошеници. Полицията ги провери — за нищо не ставаха.
— Какво пише в обявите?
— Сам съставих текста. Всички са еднакви.
— Херълд извади голям кожен портфейл от вътрешния джоб на сакото си, бръкна в него и взе изрезка от вестник. Изви стола към прозореца, за да вижда по-добре и зачете:
„ПОЛ ХЕРЪЛД, НАПУСНАЛ НЕБРАСКА ПРЕЗ 1945, ЩЕ НАУЧИ ДОБРА НОВИНА, АКО СЕ СВЪРЖЕ ВЕДНАГА С БАЩА СИ. ИЗЯСНЕНО Е, ЧЕ Е СТАНАЛА ГРЕШКА. КОЙТО ПРОЧЕТЕ ТОВА И ЗНАЕ КЪДЕ Е ПОЛ ХЕРЪЛД СЕГА ИЛИ КЪДЕ Е БИЛ ПРЕЗ НЯКОЯ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ 10 ГОДИНИ, СЕ УМОЛЯВА ДА СЕ ОБАДИ СРЕЩУ ПОДХОДЯЩО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ — Х904 ТАЙМС“
— Изпратих текста до 5 нюйоркски вестника. — Той прибра изрезката в портфейла си.
— Общо 30 пъти. Прахосани пари. Нямам нищо против да ги харча, но мразя да ги пилея.
Улф изсумтя.
— Вероятно ще се наложи да ги „хвърлите“, като платите на мен или на Гудуин и Панзър. Синът ви може да си е сменил името веднага след пристигането си в Ню Йорк. Знаем, че нито полицията, нито обявленията във вестника са довели до някаква следа от него. А взе ли багаж със себе си, когато напусна Омаха?
— Да. Събра всички дрехи и някои други лични вещи в един голям, един по-малък куфар и чанта.
— Някъде на багажа му има ли негови инициали?
— Инициали? — Херълд се намръщи. — Защо? О, да, разбира се. На големия и на по-малкия куфар. И двата са подарък от майка му. Това пък защо?
— Само П. X. без второ име?
— Той няма второ име. Само П. X.. Какво имате предвид?
Комментарии к книге «Почти мъртъв», Генджова
Всего 0 комментариев