Улф изхихика и ме посочи с пръст.
— Ето го мистър Гудуин. Разкажете всичко на него.
— Той работи за вас, нали?
— Да. Мой доверен помощник.
— Добре тогава, ще ви кажа. Ето как стоят нещата. Пол е единственият ми син; имам и две дъщери. Когато завърши университета в Небраска, го въведох в моя бизнес. Това стана през 1945, преди 11 години. В колежа Пол беше малко необуздан… Мислех, че ще се укроти, но напразно. Открадна 26000 долара от фирмата и аз го изгоних. — Той сви леко устни. — Изгоних го от фирмата и от къщи. Момчето напусна Омаха и никога повече не го видях. Тогава не исках да го виждам, но сега със съпругата ми мислим иначе. Преди месец, на 8 март, узнах, че друг е взел парите. Със сигурност разбрах кой го е направил. Нещата се уредиха, крадецът е там, където трябва, и сега смятам да открия сина си.
Херълд извади от джоба си голям плик, изсипа съдържанието му и стана.
— Това е негова снимка, правена през юни 1945-та. Последната.
Подаде една и на мен.
— Тук има 6, но можете да получите и още. — Върна се обратно и седна. — Синът ми беше наказан сурово. Желая да се изясним с него. Няма да му искам прошка, защото тогава имах всички доказателства, че той е взел парите. Сега, след като научих истината, трябва да го открия. Жена ми много настоява.
На снимката се виждаше момче със закръглени бузи, облечено в тога, с университетска шапка на главата. Имаше трапчинка на брадичката. На пръв поглед липсваше прилика с бащата. Да, бащата… Той със сигурност не беше сантиментален. Човек би казал, че това е или проява на мъжественост, или просто не му мигва окото. Предпочетох първото.
Улф сложи снимката на бюрото.
— Вие явно сте убеден — измърмори той, — че синът ви е в Ню Йорк. Защо?
— Защото всяка година жена ми и дъщерите получават картички от него за рождените си дни, нали ги знаете… През цялото време подозирах, че майка му и той си пишат, но тя отрече. Признава, че би го направила, ако имаше негов адрес. Значи, тя не е получавала нищо друго освен картички. И всички са пускани в Ню Йорк.
— Кога пристигна последната?
— На 19 ноември, преди по-малко от 5 месеца. За рождения ден на дъщеря ми Марджъри. Пак с клеймо от Ню Йорк.
Какво друго? Някой виждал ли го е тук?
— Доколкото знам, не.
— Полицията откри ли нещо?
Комментарии к книге «Почти мъртъв», Генджова
Всего 0 комментариев