Когато на вратата се звънна, Анна беше в кухнята и миеше бостънска маруля за вечерята на семейството. Звънецът беше монтиран на стената точно над мивката и ако се случеше да звънне, когато Анна е наблизо, неизменно я караше да подскача.
На прага стояха двама полицаи с восъчнобледи лица. Те я погледнаха и тя ги погледна в отговор с очакването да й кажат нещо.
Тя продължи да ги гледа, но те нито продумваха, нито помръдваха. Стояха, застинали неподвижно, сякаш бяха восъчни фигури, оставени на прага от някой, който си прави шега. И двамата държаха свалените си каски с две ръце.
— Какво има? — попита Анна.
И двамата бяха млади, с ръкавици до лактите. Зад тях се виждаха огромните им мотоциклети, подпрени в края на тротоара. Върху мотоциклетите се сипеха падащи листа, вятърът ги подемаше по тротоара и цялата улица бе огряна от жълтата светлина на ясната, ветровита септемврийска вечер. По-високият полицай притеснено пристъпи от крак на крак, след което попита:
— Вие ли сте госпожа Купър, мадам?
— Да, аз съм.
— Госпожа Едмънд Дж. Купър ли сте? — попита и вторият полицай.
— Да.
Изведнъж тя бавно започна да се досеща, че тези мъже, които не горяха от желание да обяснят появяването си, нямаше да се държат така, ако не им предстоеше да изпълнят някакво неприятно задължение.
— Госпожо Купър — чу тя да казва единият, и както го изрече тихо и внимателно, като на болно дете, тя веднага разбра, че ще й съобщи нещо ужасно.
Обзе я панически страх и тя попита:
— Какво се е случило?
— Трябва да ви уведомя, госпожо Купър, че…
Полицаят замлъкна, а жената, втренчила поглед в него, усети как цялото й тяло под кожата се свива все повече и повече.
— … Че мъжът ви е претърпял злополука на шосето Хъдсън Ривър точно в пет и четиридесет и пет минути следобед и е починал в линейката на път за болницата…
Говорещият полицай извади портфейла от крокодилска кожа, купен от нея за Ед на двайсетата годишнина от сватбата, и Анна, протегнала ръка, за да го вземе, усети, че се чуди, дали портфейлът не е запазил топлината от гръдта на съпруга й, до която е бил съвсем наскоро…
— Ако можем да ви помогнем с нещо… — каза полицаят. — Да повикаме някого да поседи при вас, някоя приятелка или роднина…
Комментарии к книге «Финалният акорд», Митева
Всего 0 комментариев