«Из „Трилистник“»

Константин Балмонт Из „Трилистник“

На Дагни Кристенсен1

2. В градината ми

В градината ми греят рози бели, до белите червени — тъй прекрасни, а в моята душа — мечти несмели,         стеснителни, но страстни. В живота те видях веднъж, любима, веднъж мечта с мечтата тук се срещат, гори в душата ми любов непобедима,         несвършваща, гореща. Лицето ти пак виждам — побледняло, косите ти — като вълна запалена, очите ти с надежда потъмняла         и устните ти алени. Веднъж, веднъж познах при теб, любима, какво е щастие, от любовта забрава — о, сянко моя, безтелесна си, но зрима.         Любов не се предава. Омайна любовта е — гроздове узрели, в душата ми звучат молитви страстни, в градината ми греят рози бели,         до белите червени — тъй прекрасни. (обратно)

3. Слънцето залязва

Слънцето залязва. Пак съм сам. И сам. Слънцето напуска земния ни храм. Светлина последна по върха личи — сетният му поглед, сетните лъчи. Въздухът изстива, от мъгла скован. Някой тежко диша, във земята взрян. Потъмняват бавно морските води. — От нощта избягай, бързо си иди. — Твоят дом къде е? — Само там е той, дето с поглед следваш звездния порой, дето с лъч просветват твоите мечти, дето има слънце, дето си и ти. (обратно)

Информация за текста

© 1993 Андрей Андреев, превод от руски

Константин Балмонт

Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2009

Редакция: NomaD, 2010

Издание:

Константин Балмонт. Дойдох да видя слънцето. Избрана лирика

Рецензент: Милена Лилова

Редактор: Марта Владова

Художник: Петър Добрев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Мила Томанова-Димитрова

Издателска къща „Христо Ботев“, София, 1993

ISBN 954-445-053-X

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2010-01-10 18:20:00

1

Норвежка поетеса, преводачка, кореспондент на московското списание на символистите „Веем“. — Бел.прев.

(обратно)

Оглавление

2. В градината ми

3. Слънцето залязва

Реклама на сайте