На Панаирската улица, близо до Шадраванския площад, където движението обикновено е голямо, но сега — около четири часа след пладне — почти нямаше никой, неочаквано изскочи отнякъде един висок мъж с черна брада, с доста дълги коси и широкопола шапка, с късо черно палто, но със сиви, широки и малко развлечени панталони. Той бързаше, носеше чанта, издута от много книжа и, както изглеждаше възбуден, поусмихнат и разсеяно загледан пред себе си, лесно можеше да се разбере, че тук някъде наблизо, в някой магазин или на някой ъгъл, той е имал разговор с някого, и то твърде разпален разговор, който още го занимава. На отсрещната страна на улицата беше се спрял известният на всички тукашни граждани частен селски учител и безвреден социалист, Методи Добрилов. Той гледаше непознатия с брадата, чакаше да се обърне и като че се питаше: „Той ли е, или не е?“ А непознатият все бързаше с широки крачки, с разперени ръце, усмихнат. Тогава Методи, след като се беше завъртял на мястото си и вече гледаше непознатия в гърба, пристъпи няколко крачки и извика:
— Станчо! Гороломов!
Непознатият се обърна изведнъж, погледна Методи безразлично, почти сърдито, но тозчас лицето му светна и като протегна и двете си ръце, извика:
— О, Методи, ти ли си? Здравей!
Той дойде при него, раздруса ръката му, след туй го прегърна през рамото, като радостно го гледаше отгоре надолу. Методи почти се губеше под него — дребничък, мургав, небръснат.
— Какво правиш, как си? — повтаряше Гороломов. — Виж каква среща!
— А ти що щеш тука? Нали си в Земеделската банка във Варна? Да не си преместен?
— Преместен ли? Уволниха ме!
— Хайде-де! Е, защо?
— Питаш защо… Методи, и ти питаш защо… „Защо ме гониш?“ — рекла светулката на бухала. А той „Защото светиш!“ Това е то. И моята работа същата. На тоя свят, братко, няма място за честните хора…
— Но как тъй… Все пак трябва да има някаква причина…
Комментарии к книге «Приключенията на Гороломов», Йордан Йовков
Всего 0 комментариев