«Когато, планинец млад, скитах на воля…»

Джордж БайронКогато, планинец млад, скитах на воля… Когато, планинец млад, скитах на воляпо снежния Морден1, над тъмната степ,и гледах как пада потокът надолу,как гони мъгли ураганът свиреп,без знания хитри, без сложно изкуствои груб като мойта скалиста страна,във себе си пазех единствено чувство —към теб, моя Мери, към тебе една.Любов то не беше, защото тогаване знаех дори тая дума любов,но същият образ сега оживяваот дните предишни, там, в края суров,все същият образ, запазен във мене,щастлив бях сред цяла земя-планинаи моите мисли летяха, блажени —за теб, моя Мери, за тебе една.Пред утрото ставах, по пътища скритипоемах със своето куче-водач,бучеше Дий, аз й посрещах вълнитеи песен шотландска дочувах до здрач.А вечер в леглото, със папрат застлано,лежах и сънувах те, цял в топлина,и думи-молитви изричах отрано —за теб, моя Мери, за тебе една.Уви, изоставих аз своя край бедени няма ги вече онез младини,и вехна сега, от рода си последен,и спомням си само предишните дни.Да, слава получих, но тя е горчива,душата ми хлад и умора познаи плача по старата болка щастлива —за теб, моя Мери, за тебе една.И видя ли пак връх, забит във небето,аз виждам ония скали над Колблин,и видя ли поглед да сгрява сърцето,аз виждам пак погледа нежен и син,и зърна ли светла коса да се лее,вълниста, развята без ред настрана,за твоите къдри златисти копнея —за теб, моя Мери, за тебе една.А може би време ще дойде отновода скитам и гледам върха заснежен,все тъй извисен неизменно, сурово,но Мери, но Мери не ще е до мен!Тогава прости, свят на моята младост,ти, Дий, устремила вълна след вълна —че нямам ни дом аз, ни истинска радостбез теб, моя Мери, без тебе една!1807 Информация за текста

© Цветан Стоянов, превод от английски

George Byron

1807

Сканиране: NomaD, 2008

Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008

Публикация

Джордж Гордън Байрон

Слънце на безсънните

Стихотворения

Английска. Първо и второ издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88

Предговор: Александър Шурбанов

Подбор: Любен Любенов

Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев

Бележките са от: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

Съставител: Любен Любенов