«Строфи, съчинени по време на буря»

740


Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

Джордж Байрон Строфи, съчинени по време на буря

Студен е Вихърът в нощта, де Пинд се извишава. С потоци яростна вода небето отмъщава. Водач ний нямаме със нас, надежда не остана. И светне ли се — виждам аз навред златиста пяна. Да бе там хижичка поне, което зърнах горе, как спрели бихме ний — но не! Било то гроб съборен. Дочувам повик уморен сред водната лавина. Другарят ми зове до мен далечната родина. В миг изстрел! Пак!… Какво е туй? За нас ли да подскаже? Наблизо някой да ни чуй, подслон да ни покаже? Но кой в такава нощ би смял да търси път опасен? Кой чул би нашия сигнал сред грохота ужасен? Та всеки ще се двоуми, дори в земя позната, и ще помисли, че гърми разбойник в планината… А тук бучи, фучи, ръмжи вред вятърът бездомен — и все пак още ме държи един-едничък спомен, дорде се блъскаме без път край пропасти отвесни, доде стихиите реват, о, Флоренс мила, де си? Дано не си в морето пак, отдавна ти отплува! Дано над мене само в мрак вихрушка да бушува! Сироко духаше от юг, простих се с твоите устни, а корабът със скърцащ звук по път пенлив се впусна. И на Испания брега той стигнал е със дните, че тежко би било сега да страдаш сред вълните, и както тук, в тъма и страх, пак моят дух се връща в ония дни на волен смях и волен, те прегръща, дали над бялата стена сега не се навеждаш — цял Кадис е във светлина — и залива поглеждаш, и виждаш островите тук, и пясъка пак галиш, усмихваш се на всеки друг, за мен с въздишка жалиш? А щом ти кажат в тоя час, че пак си побледняла, че скръб те мъчи с тайна власт, сълза че си проляла — отблъскваш с весело лице шегите ми нескромни и неусетно спомняш все тоз, който ще те помни. Така, макар далеч от теб, през тъмни небосклони, през планини и бяс свиреп душата ми те гони. 1809

Информация за текста

© Цветан Стоянов, превод от английски

George Byron

1809

Сканиране: NomaD, 2008

Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008

Публикация

Джордж Гордън Байрон

Слънце на безсънните

Стихотворения

Английска. Първо и второ издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88

Предговор: Александър Шурбанов

Подбор: Любен Любенов

Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев

Бележките са от: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

Съставител: Любен Любенов

Редактор: доц. Юлия Стефанова

Редактор на издателството: Владимир Левчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Евгения Джамбазова

Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.

Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.

Печат: „Георги Димитров“, София

Издателство „Народна култура“, София, 1988

Ч 820–1

THE WORKS OF LORD BYRON

Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822

THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON

Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-04-24 10:00:00

  • Реклама на сайте

    Комментарии к книге «Строфи, съчинени по време на буря», Джордж Гордон Байрон

    Всего 0 комментариев

    Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!