«Прошение на Бруарската река до притежателя на земите, през които минава»

Робърт Бърнс Прошение на Бруарската река до притежателя на земите, през които минава

Ти, който чуждата беда не гледаш без страдание, изслушай скромната вода, дошла при теб с послание. Във мен остана само кал и сух крайбрежен пясък. Прекъсна слънцето без жал щастливия ми плясък. Пъстървите ми, чийто рой летеше, без да спира, лежат, издъхващи от зной, на дъното на вира. И за голяма моя скръб те вече и не шават. И плуват, проснати по гръб, и тъй се задушават. Разпених се от мъка днес, макар и плитка вече, когато някакъв си бес поета Бърнс довлече. Видя ме той и още тук за моята природа нахвърли някой ред и друг, а би написал ода, да бе видял от тоя скат как скачах с ярост дива и моят буен водопад кипеше с бяла грива. Влечех топящия се сняг, гърмях от бурна слава и идваха на моя бряг младежите тогава. Изслушай моите молби! Водата скромно моли да засадиш брега с върби, брези, цветя, тополи. Когато минеш, моят склон да бъде цял в брезички, ще пеят върху всеки клон от благодарност птички. Скорци леса ще огласят. Над тях ще се издига, невидима във своя път, звънлива чучулига. Ще екнат младите гори от звънки птичи свади и хор от дроздове в зори в леса ще се обади. Ще имат птиците приют в клонатите дъбрави и заекът за своя смут в леса ми ще забрави. И нека всеки елхов клон със нѐга се протяга, и да даде дъбът подслон от бури, дъжд и влага. А влюбените всеки ден край мен да идват тайно и да се срещат покрай мен уж ей така, случайно. Над тях, потънали в сълзи и тихичко шумейки, да свеждат стройните брези уханните си вейки. Поетът Бърнс като преди ще мине през шубрака, когато лунните бразди тук-там просичат мрака. Ще седне той край мен тогаз под младите върхари да чуе тихия ми глас в мъгла от млечни пари. И нека мокрите ели над него тръпнат стройни и късат млечните мъгли зъбчатите ми хвойни. И брястове по моя бряг да тръпнат, клони свели, и нека гъстия шубрак кънти от птичи трели. И нека нашите деца да крепнат с дървесата, и нека с радостни лица цъфтят като цветята. и нека гръмнат смехове и екне звън наздравен за смелите ти синове, мой бащин край прославен!

Информация за текста

© 1992 Владимир Свинтила, превод от английски

Robert Burns

The Humble Petition Of Bruar Water, 1787

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.

Издание:

Робърт Бърнс. Песни и поеми

Издателство „Протус“, София, 1992

Редактор: Петър Алипиев

Техн. редактор: Иванка Андонова

Коректор: Ели Борисова

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2009-09-03 20:00:00

Реклама на сайте