«Черно и бяло»

1073


5 страница из 8
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

— А ако те стрелят по нас? — и гласът й потрепера.

— Съмнявам се. По зайците може би, но…

— Ще гръмна да им дам сигнал.

Джеф вече беше обърнал лодката към брега и каза спокойно:

— Не бива, Кети, подозрително е. Дори опасно. Някакви скитници из гората, пък ти… пък ти си момиче…

„Не всички мъже са като мен, не всички са кротки, не за всички онова не означава нищо…“

Тя го гледаше навъсено.

— Е, чак пък опасно… След всичко, което се случи със света… Спомни си колко щастливи бяхме двамата, когато разбрахме, че не сме сами!

— Така е, но за всеки случай скрий оръжието — меко настоя Джеф. — Може би ще бъдат по-доверчиви, ако не носим оръжие. Скрий оръжието докато не разберем дали ще се отнесат към нас като приятели, или като врагове.

Жената послушно мушна пистолета в джоба на якето си. Джеф се изправи и викна с плътния си глас:

— Ехе-е-й! Има ли някой наоколо?

Тишина. Минаха няколко секунди до отговора:

— Ехе-е-й!

— Не, това не е ехо — промърмори Джеф. — Интервалът беше голям. Хей, вие там! Чувате ли ни?

Отговорът беше три изстрела. След секунди на хълма се показа човешка фигура, замря за миг, след което се втурна към тях.

— Привет! — викна той задъхано, когато приближи. — Отдавна ли се навъртате наоколо? Аз вече… Мамка му, ама това е жена!

Беше закотвил погледа си върху Кети.

— Като гледаш отдалеч, в тия гащи… — извърна очи към Джеф, погледът му се промени. Беше грамаден и брадясал, облечен в дрипи, вонеше лошо и Джеф едва успя да скрие отвращението си. Горските хора не се чувстват задължени да се грижат за вида си.

— Казвам се Джеф Браун, а това е Кети Морган.

— Пък аз — Хенк Никълс — рече мъжът. — Радвам се, Джеф. Радвам се, Морган.

Джеф протегна ръка, но тъй като онзи не обърна внимание на жеста му, веднага я спусна обратно. „Знаците за общуване напоследък изглеждат твърде странни…“

Никълс все още не откъсваше очи от Кети, но Джеф, спомняйки си колко се зарадва, когато след дългата си самота видя друго човешко лице, се отнесе с разбиране. „Самотата винаги ни прави наполовина луди.“

— Има ли и други в града? — попита Никълс Кети.

— Не — отвърна Джеф вместо нея. — Обходих целия Среден Запад, за да стигна дотук. Катарина пък е пресякла цяла Нова Англия. Срещнала само едно старче, което умряло пред очите й.

Комментарии к книге «Черно и бяло», Марион Зимър Брадли

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства