«Кой е господаря»

В гората го нямаше. Чувах го, но не го усещах. Той знаеше, че тук между дърветата, които разкъсват дрехата му, не е неговото царство. Вървях нагоре и когато гората свърши той ме връхлетя, сякаш бе чакал спотаен зад последното дърво. Силният му напор едва не ме повали. Вече бях отвъд границата. Тук, в бялата пустош, господар бе той. Сега всяко вертикално нещо трябваше да воюва за правото си да стои. „Кой е господаря?“… „Кой е господаря?“… „Кой е господаря?“ — звучеше отвън навътре. Отначало не схващах ритъма. Вятъра като че ли всеки път връхлиташе с нов и нов неравноделен порив — порив, пауза, по-силен порив, по-дълга пауза и…

Дишането ми също бе неравномерно. Стъпките, забиването на острието в твърдия сняг, мислите — всичко следваше вятъра. „Кой е господаря“ — отекваше някъде вътре, толкова дълбоко, че стигна до дъното и спря… Мисълта ми спря. Тогава долових ритъма. Наистина имаше ритъм. Вятъра пееше песен и драскаше до бяло Земята. Да, той пееше химн за Нея, за свещенната Гея. Разбрах, че мога да летя. Разперих ръце и се спуснах надолу…

Докосвах ли Я?

Когато го срещнах за първи път той беше само дъхтец. Нямаше представа колко дълга и морна може да е мократа му коса. Пиеше вода от росицата по тревите и ближеше облаците като едри млечни сладоледи. Играеше на гоненка с пухчетата от цъфналите тополи и тренираше за бързина по много странен начин — откъсваше шишарка със смола на дупето, мяташе я към земята и се впускаше бясно да я достигне преди да докосне тревата. Успяваше, но никога не бе тренирал за господар. Знаеше, че господарите връзват глезените с въжета от прашец на пеперуди и не пожела да бъде плетача им. Сега, отгледан и сит, намери мястото си в планината, там, където на воля ще брули шишарки и ще ги лови в едрите си шепи по две три наведнъж, а те, ококорени ще го гледат в очите и ще го молят „хайде пак… пак… ак… к“ На никоя от тях той няма да е господар, защото господството ще му отнеме свободата да бъде неравноверно ритъмен, див, степенуван и незавършен. И няма да може да Я докосва от висотата си.

Дали иска да е господаря?…

© 2010 Бойко Бетов

© 2010 Светлана Фидосиева

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16387]

Последна редакция: 2010-06-19 11:00:00