«Амба»

Помня веднъж, когато бях малък, възникнаха сериозни разногласия между мене и приятеля ми Коля Бибикин, които едва не прекъснаха двегодишното ни приятелство. Той ме убеждаваше да избягаме в Америка, за да се бием с индианците, а аз не щях да чуя за нищо друго освен за „Абесиния“.

— Първо не е „Абесиния“, а „Абисиния“ — поправи ме Коля.

— Второ, пише се и „Абесиния“, и „Абисиния“. Но смятам, че е по-правилно да се пише и произнася „Абесиния“, защото думата произлиза от тамошното старинно име на страната — Хабеш — възразих аз с ерудицията на истински учен. Бях прочел една тънка книжка за далечната страна и бях очарован от нея.

— Но защо си избрал точно Абисиния? — не мирясваше Коля.

— Затова Абесиния — отвърнах, — защото първо има амба. Знаеш ли какво е амба?

Той кимна.

— Татко казваше, че амба е, когато в тотото или лотарията излязат наведнъж две печалби.

Аз се разсмях презрително и обясних:

— Амба е високопланинско плато в Абесиния с такива отвесни склонове, че жителите се катерят на своите си амби по стълби, а добитъка качват с въжета. Виждаш ли колко е интересно. Избираш си хубава амба, недостъпна за човека, покатерваш се на нея и си живееш като на въздушен остров. Или можеш да заемеш две амби, да прехвърлиш висящ мост над дълбокия каньон и да ходиш на гости. Вятърът ще духа в клисурата, а мостът ще се клати ей така — насам-натам, насам-натам.

— Ами индианците! — попита Коля, който явно започваше да се предава, но му беше трудно да се раздели с индианците.

— И в Абесиния има диви племена и страшно свирепи разбойници. Ще се биеш с тях.

— Да, но трябва да си помисля.