«Хайде на изложбата!»

„Боже, ти знаеш безумието ми,

и погрешките ми не са скрити от тебе.“

Браво! Браво! Нашите суверани изпратиха толкова сандъци с дервиши1 на изложбата във Виена, а ученолюбивите български общини стоят и се чешат в тиловете над статията на „учителския приправник“ из Загреб, напечатана в Христа ради юродивото „Право“. Не видат, че Шишкова го хвана зъбица от тая статия и за да се препоръча клетият за изложбата, написа и „статия без заглавие, но не и без цел“, сир. плод на неговия ум изветрел. Тоя драматург, педагог и критик, който не признава други авторитети, освен своят, доказва, сир. прави си устата като габровец за бой, че българите не са тъй „назад“, за да нямат място на изложбата, и не са тъй „напред“, за да не проводят барим него. Нека го проводи търновското читалище и нека бъде уверено, че протекторът му ще изучи и педагогията тъй, както е изучил българската народна поезия, за която като чете преди две години в Браила, и бабичките дору плакаха. — Бог да е на помощ!