Живял някога един мелничар. Той имал красива дъщеря. Когато пораснала, баща й решил да я омъжи. „Ако се намери някой добър и порядъчен момък, ще я омъжа за него“ — помислил си той.
Веднъж пристигнал от далече млад мъж, който изглеждал заможен. Мелничарят не се замислил много и му обещал ръката на дъщеря си. Ала девойката не обичала своя годеник и никак не го харесвала. Само като го погледнела или като си помислела за него, страх свивал сърцето й.
Един ден той й казал:
— Вече си моя годеница, а нито веднъж не си ми дошла на гости.
Девойката отговорила:
— Но аз не зная къде е твоят дом.
Годеникът казал:
— Моят дом е сред тъмната гора.
Тогава девойката казала, че няма да може да намери пътя сама.
— Следващата неделя трябва да дойдеш при мен — казал годеникът. — Вече съм поканил гости, а за да не се загубиш, ще посипя пепел по пътя.
Дните отминали бързо и в неделя девойката се приготвила за път. Но тя толкова се страхувала да не се загуби в гората, че напълнила джобовете си с грахови зърна, за да й показват пътя. Вървяла почти цял ден. Най-сетне видяла къщата на своя годеник, която се издигала в най-тъмната част на гората. Изглеждала мрачна и неуютна. Девойката влязла в къщата, но вътре нямало никого и било съвсем тихо. Изведнъж се чул глас:
— Огледай се, дете красиво,тук място е разбойническо,диво!Девойката се огледала и видяла, че говори една птица, затворена в клетка. А птицата повторила:
— Огледай се, дете красиво,тук място е разбойническо,диво!Девойката тръгнала из стаите, надниквала във всеки ъгъл, ала навсякъде било пусто. Накрая слязла в избата и видяла една старица.
— Кажи ми, бабо, тук ли живее моят годеник? — попитала тя.
— Ах, бедничката — отговорила старицата, — да знаеш само къде си попаднала! Това е разбойническо свърталище. Мислиш си, че си младоженка и че ще празнуваш сватба, но те очаква смърт. Виждаш ли този голям котел с вода навън? Когато разбойниците се върнат, ще те разкъсат на парчета, ще те сварят и ще те изядат. Ако не ти помогна, загубена си!
Старицата станала и скрила девойката зад една бъчва, където никой не можел да я забележи.
— Стой тихо — казала тя. — Само ако помръднеш, свършено е с теб! През нощта, когато разбойниците заспят, ще избягаме. Отдавна чакам удобен случай.
Комментарии к книге «Младоженецът разбойник», Стоевски
Всего 0 комментариев