Христо Ботев Епитафии
Ишаллах!1 — ако е жив „Будилникът“, да дочака онова време, кога са преселват в лоното Аврамово нашите велики поети, нашите политически и икономически деятели и нашите фарисеи, то той ще им воздигне такива паметници, каквито не са воздигале дору и букурещките българе на Раковски. Тие паметници „Будилникът“ ще украси и имената на почившите ще обезсмърти със следующите от злато надписи:На № 1:
Лежи намусено в гроблето наш Петър Кучкин — базиргян, стърчи му нагоре шкембето като цял тулум с шарлаган. Я плачете, я ридайте, вси български чада, — няма вече кой да коси чуждата ливада; няма вече кой да краде цванчета народни, няма вече кой да бъде епитроп черковни!На № 2:
Тука лежат кокалците на кир Михалаки, — той имаше празна глава и дълги мустаки.На № 3:
През река Лета в ладия харонска отива в рай една глава конска. Господи, помени раба твоего доктора Простича.На № 4:
Изровен гробът с мотика, сандъкът със злато обкован, — вов него лежи владика — тулум сос слама и катран. Ум имал нявга в краката и чувства топли в червата!На № 5:
Тук почива тъпанарче, сатирово чедо. Спи, почивай, бре м…че, — ти си бил говедо.На № 6:
Тук е легнало сарафче, хранено само сос трици, — патриот беше клетото — спечели двесте жълтици!На № 7:
Тук гние голям патриот — редакторът на „Народност“, знаменит беше идиот и прочут само сос подлост2.На № 8:
Найденов и Генович са два философа, — един има просен ум, други празна кофа.На № 9:
Бог да убие гърците, че са рано попеле, та събудиле Григорча, да разточи зелникът: дорде да го разточи, девет села изгори, дорде да го замеси, осем попа разпопи, дорде да го опече, девет къщи разплака. Кога седнале да ядат, нещо крукна в зелникът; секи вика — буба е, Стоил вика — жаба е; секи бяга нагоре, Стоил бяга надоле; всеки иде със уши, Стоил иде без уши.Информация за текста
Източник: [[|ЛитерНет]]
Публикация:
Вестник „Будилник“, бр. 2 от 10 май 1873 г.
Свалено от „Моята библиотека“ []
Последна редакция: 2007-10-26 08:00:00
1
Слава на аллаха.
(обратно)2
Редактори на „Народност“ са били: един Иван, два Ивана, три Ивана. Един Ивана да не считаме, за да могат другите двама да разделят крайните сва стиха.
(обратно)
Комментарии к книге «Епитафии», Христо Ботев
Всего 0 комментариев