«Из книгата „За гроба на Анатол“»

Стефан МалармеИз книгата „За гроба на Анатол“ 3 болно        напролетмъртво наесен        — това е слънцето                                —————        смътнатаидея кашлицата17 баща и майкаобещали сида нямат другарожба        — изровената от детето ямаживотът свършва там39 ти можеш с твоитеръчици да ме отведештам, в твоя гроб — ти имашправо на това —самият аз, аз, койтоте следвам, аз сеоставям да ме водиш,но ако ти поискаш,за двама ни, да сторим…44         ти ме гледашНе мога да ти кажавсе още истината        не смея малък мойТова което ти се случи—все някога ще ти го кажа        — защото мъжне искам аз48 О! Оставини гробищебаща— да си говорим затова коетои двамата        го знаем                загадка61 смъртта — нашепва тихо        — аз съм никоя —        сама не се познавам        (защото мъртвите не знаят        че те са        мъртви — нито че умират        а още        по-малко пък        децата        или76 идеалното семействоуравновесено        майка дъщеря        баща и сини нарушено —трима, безднамежду нас,                в търсене…79 повече живот за                —мене        и се виждамлегнал в гробаредом с теб.80                                         или: Обикновено                                        стихотворение        Истина е        ти ме съкрушии наистина добре избрасвойта рана —                — и т.н.                — ела                                        ————                и отмъщениебитка между гений                                и смъртта86 бащата сам        и майката сама—        се крият        един от друг        и пак са                        —        ——————заедно92 човекът иотсъствието —        духътблизнак, с коготосе свързваме, когатосънуваме, мечтаем— отсъствие, подирсмъртта единствено, едно104 какво! Смъртта        чудовищната — ах                смъртта ужасна—        да порази едно                тъй малко същество—        аз казвам на смъртта коварна                уви! смъртта е в нас                а не наоколо109 Ах! Очите на мъртвите        колко по-силни са теот очите най-красивите очина живите        —                как само ще ви привлекат112 земята говори —                майка поверенана земятачрез изровената от детето                яма — където        тя ще бъде — — —                по-късно —118         Притихнал баща