«Протокол за семейното щастие»

Влизам.

Тя. (Мълчи.)

Нося много.

Тя. (Гледа къде неправилно ще го оставя.)

Поглеждам я усмихнат, намигам бодро.

Тя. Уф!

Аз. Какво става тука?

Тя. Синът ти ме подлудява.

Аз. Кога?

Тя. Сега.

Аз. Какво прави той?

Тя. Не ме питай.

Аз. Ходи ли при вашите?

Тя. (Отчаяно.) Баща ми блед…

Аз. Като бик е баща ти. Онзи ден го гледах на погребението на брат му. Двайсет и три години им е разликата в полза на баща ти. А онзи, лека му пръст, имаше внуци.

Тя. Голяма полза!

Аз. Добре, във вреда на баща ти. Много ти е хубава вечерята. Голяма работа си ти, като се разшеташ из къщи. Няма такава никъде, да знаеш.

Тя. (Меко.) Нищо не ми се прави.

Аз. Защо не караш дъщеря ти да шета?

Тя. (Презрително.) Тя ли?

Аз. Разбира се. Навремето двайсетгодишна мома е въртяла цялата голяма къща.

Тя. (Снизходително.) Абе какво знаеш ти…

Аз. Разни работи. Повечето — готини.

Тя. Ох!…

Аз. Стефане, сипи ми бира. Много те бива да сипваш бира.

Той. (Сипва ми бира с удоволствие и старание.) Пак с пяна, нали?

Аз. Да. Браво, моето момче. Голяма работа си ти.

Тя. (Взема чашата ми, отпива, бутва я настрана с опакото на ръката.) Пфу, гадост! Мочка!

Аз. Стефане, изстуди бирата на чешмата.

Той. (Изстудява бирата в съд с кубчета лед — всичко това прави старателно и с желание.)

Аз. Много се грижиш за майка си, сине. Такива хора не пропадат в живота, да го запомниш от мен.

Той. (Важен и горд.) Аз ли? За нея ли? Че тя е страшно мой човек бе, татунчо.

Аз. Браво на тебе. И ти трябва да си страшно неин човек. (Към нея.) Какво все пак той те ядоса?

Тя. Влезе с обувките. От мръсното си училище направо.

Аз. Всякакви тиквеници се разхождат у дома с обувките си.

Звъни телефонът.

Валентин Христов. (В слушалката.) Бате, трябва ми хартия за дипломната работа. Дай ми някакъв съвет.

Аз. Кой знае колко умен съвет не знам дали мога да ти дам, но имам английска хартия. Произведена в Стратфорд. Колко листа ти трябват?

Валентин Христов. (В слушалката, високо.) Двеста и петдесет.

Аз. Ела утре в девет, ще ти дам триста. Сутринта в девет.

Тя. (Шепне силно, раздразнено.) Не в девет! В десет! В единайсет! Тук всичко е разхвърляно, я виж!