«Протокол за женското приятелство»

Минаваше десет вечерта, когато се звънна и Катерина отиде в антрето на пръсти. През шпионката лицето на момичето беше приветливо и полупознато. Докато се чудеше откъде все пак полузнае това лице, Катерина чу през вратата:

— Катенце, ти ли си, миличка? Ох!

Тя се покашля и каза, преди да помисли:

— Да, един момент.

Обу си чехлите, покашля се още веднъж и отключи.

Лицето на момичето светна. Без и да погледне към сака, който бе до краката й, то влезе и прегърна учудената домакиня. Стисна я силно, целуна я два пъти.

— Ани. Анчето. От Варна бе, от лятото! Ани от Хасково!

— Оо — каза проточено Катерина и се сети наистина.

Бяха се заприказвали в сладкарница „Албатрос“. Беше се случило да ядат сладолед на една маса. Катерина — млада вдовица. Анчето — самотно, общително, мило създание. Накрая си размениха адресите и (от чиста любезност за момента) покани.

Това беше цялата история на тяхното полузапознанство.

— Е, и как така се накани? — попита Катерина, докато внасяше сака й.

— Ами ей така. Нямам никаква особена работа, да ти кажа. Един познат тръгна с колата си за София. И си викам: — Защо не седна до него и аз? И седнах. И те намерих. Ти какво? Телевизия гледаш. Стоиш си сама, млада и хубава. Миличката…

— Австралийските серии, следя ги.

Катерина отново се покашля — твърде много кашлят така хората, които прекарват вечерите си сами пред телевизията.

— Аз също ги гледам — каза Анчето. — Готини са.

— Ами сядай, разполагай се. Ако искаш, да го изгледаме, а?

— С удоволствие, Катенце.

Почти не говориха до края на филма — то нямаше и какво. Изпушиха по две цигари „Джон Плейър“ които Катерина мълчаливо предложи от голямата красива настолна табакера.

После започна „гол след гол“ и те загубиха интерес към телевизора.

— Значи така — каза Катерина. — Дигна се и…

— Право при теб! — продължи радостно Анчето. — Знаеш ли, направо съм влюбена в теб! Все си спомням за лятото. Всеки ден си мисля за теб. Такъв хубав човек си ти, Катенце. Малко са такива хора вече. Честна дума. Съвсем малко са в днешния свят. Миличката Катеринка…

— Вечеряла ли си?

— Не съм, но не съм и гладна, да ти кажа.