«Репресиите над Църквата през комунизма — опит за статистика»

Настоящата статия е опит да бъде съставен списък на репресираните свещеници от началото на септември месец 1944 година до края на 40–те години на ХХ век, когато репресиите на тоталитаризма са били най-силни.1 Списъкът е нескромна претенция от страна на автора да бъде поставен въпросът за реабилитация на пострадалите духовници от страна на българската историография и оттам да се повдигне в обществото въпросът за канонизацията на православните духовници, пострадали през комунизма. Римокатолиците вече канонизираха своите светци и издадоха немалко книги за събитията след 1944 г., а протестантите ревниво пазят паметта за техните мъченици. Редно е и Българската Православна Църква да предприеме действия за запазване на обществената памет относно историята на комунизма в България. Руската православна църква също канонизира своите репресирани духовници след 1917 година и ако се съди по влиянието, което Руската Църква има над българската, то и в България в скоро време ще се предприемат действия по канонизацията на загинали свещеници и миряни. Затова издирването на данни за репресиите над духовнеството и Църквата тепърва предстои и настоящата статия един ден несъмнено ще бъде недостатъчна за да се установи истината около страшните събития от 40–те и 50–те години на ХХв.

Историята на Българската Православна Църква е много интересна и пълна със събития. Църквата от Възраждането до 1944 година е била пазител на националната идентичност и основен фактор в образованието на българите. Църквата е участвала сериозно във формирането на държавната идеология до налагането на комунизма в България. Затова съвсем естествено е, че идеологически обоснованите репресии след преврата отгодина ще бъдат отправени и срещу Църквата. И е факт, че саморазправите, отвличанията, побоищата, убийствата без съд и издевателствата над свещеници и деховници започнат веднага след като в страната се разнася вестта за преврата наг.