«Репресиите над Църквата през комунизма — опит за статистика»

Стефан Чурешки Репресиите над Църквата през комунизма — опит за статистика

Настоящата статия е опит да бъде съставен списък на репресираните свещеници от началото на септември месец 1944 година до края на 40–те години на ХХ век, когато репресиите на тоталитаризма са били най-силни.1 Списъкът е нескромна претенция от страна на автора да бъде поставен въпросът за реабилитация на пострадалите духовници от страна на българската историография и оттам да се повдигне в обществото въпросът за канонизацията на православните духовници, пострадали през комунизма. Римокатолиците вече канонизираха своите светци и издадоха немалко книги за събитията след 1944 г., а протестантите ревниво пазят паметта за техните мъченици. Редно е и Българската Православна Църква да предприеме действия за запазване на обществената памет относно историята на комунизма в България. Руската православна църква също канонизира своите репресирани духовници след 1917 година и ако се съди по влиянието, което Руската Църква има над българската, то и в България в скоро време ще се предприемат действия по канонизацията на загинали свещеници и миряни. Затова издирването на данни за репресиите над духовнеството и Църквата тепърва предстои и настоящата статия един ден несъмнено ще бъде недостатъчна за да се установи истината около страшните събития от 40–те и 50–те години на ХХв.

Историята на Българската Православна Църква е много интересна и пълна със събития. Църквата от Възраждането до 1944 година е била пазител на националната идентичност и основен фактор в образованието на българите. Църквата е участвала сериозно във формирането на държавната идеология до налагането на комунизма в България. Затова съвсем естествено е, че идеологически обоснованите репресии след преврата от 09.09.1944 година ще бъдат отправени и срещу Църквата. И е факт, че саморазправите, отвличанията, побоищата, убийствата без съд и издевателствата над свещеници и деховници започнат веднага след като в страната се разнася вестта за преврата на 09.09.1944 г.2

Това явление се доказва от писмо с изходящ номер №1601 от Софийска света митрополия до министъра на Вътрешните работи. В писмото се казва следното:

„Господин министре,

Св.Софийска митрополия има сведения, че органите на ОФ в някои села са арестували и задържали енорийски свещеници от богодарованата ни епархия, които са били обвинени за противодържавна и фашистка дейност.

Смятаме за нужно да Ви припомним г-не министре, повеленията на Екзархийския устав, чл.чл.161, 162 и 163, според които духовните лица могат да бъдат задържани само от епархийска духовна власт и съдени с разрешение от Епархийския архиерей, обаче, те биват задържани на место съшо посочено от Епархийския архиерей и са на разположение на властите при поискване за следствие.

Съобщаваме Ви горното за да бъдат избегнати евентуални грешки и нежелани инциденти.

Ваш молитствувател

Софийски митрополит

Стефан“3

Ударите върху Църквата от страна на атеизма на комунистите обаче се провеждат в цялата страна, като основен критерий за „революционното възмездие“ е сътрудничеството със старата власт. Затова онези духовници, които са имали досег с върховете на обществото преди 09.09.1944 г. стават първи обект на репресии. Такъв е примерът със съдбата на архимандрит Ириней, протосингел на Софийската света митрополия.4

Данните в архивите макар и кратки разказват за много духовници, които са били обект н арепресии. Така например задържан от органите на властта е свещеник Страхил Сотиров Илиев от гр. Брезник, по-късно обявен за безследно изчезнал.5 Арестуван е и енорийският свещеник отец Георги Йорданов Кирилов, служащ в храм „Св. Дух“ в квартал Надежда на столицата.6

На 25.11.1944 г. по решение на местни активисти е убит без съд и присъда отец Лука Радев Юруков от гр. Панагюрище.7

През месец октомври 1944, без да се знае точната дата, от преминаващи ударни групи на новата власт в с. Негованци, Радомирско късно вечерта по обвинение във „фашизъм“ са убити и заровени в нивите край селото свещениците Йордан П. Иванов и Атанас Димитров.8

На 17.09.1944 г. 32–годишният протосингел на Видинска Св. Митрополия архимандрит Паладий е заловен от разгневени бивши партизани. Младият духовник е бит, измъчван нечовешки и накрая изгорен жив.9

Повече от 100 свещеника са съдени от Народния съд, част от които са осъдени задочно, защото вече са били убити или с неизвестна съдба. В архивите се споменават „13 ликвидирани“, т.е. с изпълнени присъди от трибуналите.10

В отделни архивни единици съвсем кратко се споменава софийския свещеник Кирчев, ликвидиран без съд и присъда на 09.09.1944 г.11

На 22.09.1944 г. в местността „Сименов мост“ в дефилето на р. Вича, над гр. Кричим е разстрелян и после изгорен свещеник Стефан Попвасилев от гр. Перущица.12

Свещеник Петър поп Иванов в с. Саранци, Новоселско (дн. Елин Пелин) през месец септември 1944 г. е бил отвлечен и убит в околностите на селото въпреки напредналата си възраст — 72 години.13

На 18.09.1944 г. безследно изчезва свещеник Евстатий П. Витошки, предстоятел на храм „Св. Богородица“, старинен „Св. Николай Чудотворец“, изграден през XI-XII век и известен в България и чужбина като „Боянската черква“, паметник на културата и музей от световно значение.14

Нарочен за ликвидиране от партизаните и задържан в първите дни след 09.09.1944 г. е бил и епископ Партений, член на мистичното народностно общество „Бог и България“, арестуван след 09.09.1944 г., но успява да избяга от плена в Неврокоп и заминава в София, където екзарх Стефан I го укрива, назначавайки го на служба в митрополията.15

В списъка на репресираните духовници, жертва на саморазправите без съд и присъда могат да бъдат прибавени и:

Свещеник Петър Дивизиев от Разлог, жестоко убит след 1944 г., когато в Пиринския край са арестувани 45 свещеници.16

Свещеник Никола Пешев Миленков от с. Подгоре, Белоградчишко, осъден от Народния съд и обесен.17

С решение на Народния съд в гр. Оряхово от 15.02.1945 г. е осъден на смърт и разстрелян свещеник Цветан Поп Христов от с. Крушовица, Оряховско.18

Свещеник Борис Делев от с. Батак, Пещерско, намерен обесен в дома си на 21.02.1945 г.19

Свещеник Стефан Минков Тафров от с. Зелениково, Пловдивско20

Мъчени, убити и „ликвидирани“, по специфичната терминология на революционерите са и духовниците:

Иван Ангелов от гр. Ловеч, Васил Вълков от Горни Дъбник, Плевенско, Стефан поп Христов от с. Загорци, Новозагорско, Атанас Янев от с. Срем, Елховско, Николай Йотов от с. Долни Дъбник, Плевенско, Иван Ал. Камберов от с. Осоица, Новоселско, Борис Вълканов от Св. Кирилово, Старозагорско, Иван Н. Цанков с. Борисово, Поповско, Никола Т. Калайджиев от с. Опълченец, Чирпанско, Петър Киселов от с. Енчовци, Дряновско, Никола поп Тасев от с. Ново село, Казанлъшко, Андон В. Андонов от с. Брестово, Хасковско, Иван К. Попов от с. Мъдрец, Харманлийско, Иван В. Дреновски от с. Бресница, Белослатинско, Стефан Георгиев от с. Попица, Белослатинско, Димитър И. Петров от с. Златош, Кюстендилско, Василий Дочев от с. Саламаново, Шуменско, Христо Н. Стоименов от с. Рашка Гращица, Кюстендилско, Андрей И. Стаменов от с. Горна Малина, Новоселско, Съби Кривошиев от гр. Севлиево, Иван Ангелов Иванов от гр. Ловеч, Димитър Гогев Рублев от с. Жиленци, Кюстендилско, Кирил Минчев Димитров от с. Дебели Лак, Радомирско, Петър Ст. Киселков от гр. Трявна, Никола Вълков Георгиев от с. Верен, Чирпанско, йеромонах Кирил Григоров Дудевски, игумен на манастира в гр. Сопот.21

Най-известният пример за репресиран духовник е Неврокопският митрополит Борис, убит през 1948 година.22

От малкото публикации по въпроса за репресиите на тоталитарната власт над Църквата и от малкото данни, запазени в архивите на МВР и Държавния архив се вижда, че ударът върху Църквата е бил много силен. Какъв точно е бил той и докъде се простира мащабът на репресиите над духовенството ще бъде уточнено от следващи публикации.

Информация за текста

© 2008 Стефан Чурешки

Източник: Авторът

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-06-29 02:27:12

1

Специална благодарност изказвам на режисъора Марин Градинаров от БНТ, с който имах удоволствието да работя върху документалната поредица „Път към Голгота“, разказваща за репресираните православни духовници след 1944 г. Както и на всички онези, които ми помагаха със знанията и анализите си по тази трудна тема. Техният принос е значителен и без него авторът нямаше да се справи с обема информация.

2

За отношенията между Църквата и комунистическата власт през началните години на социализма в България вж. книгата „Православието и комунизмът в България 1944–1960 г.“, С., 2004 с автор Стефан Чурешки

3

АМВР, ф.1, о.1, а.е.47, л.1

4

АМВР, ф.13, о.1, а.е.1679, л.18; АМВР, ф.13, о.1, а.е.1562, л.16

5

АМВР, ф.1, о.1, а.е.26, л.6

6

АМВР, ф.1, о.1, а.е.26, л.26

7

АМВР, ф.1, о.1, а.е.60, л.107–110

8

АМВР, ф.1, о.1, а.е.57, л.110–111, л.114

9

Сп.Възраждане, Пловдив, кн.2, 2001, с.12; В използваната от нас литература се включва и мащабният труд на свещ. Йордан Василев от храм „Св. Георги“ в град Пловдив, който труд е посветен на историята на Видинската епархия.

10

АМВР, ф.13, о.1, а.е.1679, л.18–19

11

АМВР, ф.1, о.1, а.е.2646, л.15

12

сп. Възраждане, Пловдив, кн.3, 2001, с.44–46

13

Райкин, Спас, Проблеми пред българската емиграция в чужбина. Проблеми на Българската Православна Църква, С., 1993, с.22–23

14

Райкин, Спас, Цит.съч., с.22; Решението да се обяви Евстатий П. Витошки за безследно изчезнал и вероятно загинал през втората половина на м. септеври 1944 г. е взето от Софийски областен съд в разпоредително заседание от 5.12.1946 г.

15

АМВР, ф.1, о.1, а.е.1138, л.3; ЦПА, ф.146, о.5, а.е.1129

16

Вж. Ангелов, Веселин, „Неврокопска Епархия при управлението на митрополит Борис (1935–1948)“, в. „Религия и Църква в България“, С., 1999, с.299

17

Райкин, Спас, Цит.съч., с.22

18

Мешкова, Поля, Шарланов, Диню, Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд, С., 1994, с.192–194

19

Райкин, Спас, Цит.съч., с.22

20

Райкин, Спас, Цит.съч., с.22–23

21

Райкин, Спас, Цит.съч., с.22–23

22

Ангелов, Веселин, Цит.съч., с.293–303