«Дванайсет жълти и една жена»

Фенър отвори едното си око, когато Пола Доулън показа най-напред една елегантна къдрица, а после цялата си пухкава глава иззад вратата на кабинета му. Той я изгледа вяло, после се намести по-удобно. Големите му крака се подпряха на бялата попивателна върху писалището, а въртящият се стол се наклони опасно назад под ъгъл от 45 градуса.

— Бягай, омайнице, ще си поиграя с теб по-късно. Сега точно мисля — каза той сънливо.

Няколкото останали къдрици се промушиха през полуотворената врата и Пола дойде до бюрото.

— Събуди се, Морфей — каза тя, — имаш клиент.

Фенър простена.

— Кажи му да си върви. Кажи му, че вече не работя. От време на време трябва и да подремвам, нали?

— А леглото за какво ти служи? — попита Пола нетърпеливо.

— Не задавай такива въпроси — промърмори Фенър и се намести още по-удобно в стола.

— Съвземи се, Дейв! — Тя го умоляваше. — Навън чака истинско цвете на страстта и изглежда е насъбрало цял товар мъка, която иска да сподели с теб.

Фенър отново отвори окото си.

— Как изглежда? — попита той. — Може би събира помощи за някоя благотворителна организация. Пола седна на ръба на бюрото.

— Понякога се чудя защо държиш тази фирма на вратата си. Не искаш ли да работиш?

Фенър поклати глава.

— Не, ако може. Сега имаме мангизи, нали? Хайде да си почиваме.

— Отминаваш нещо наистина добро. Но щом така си решил… — Пола се смъкна от бюрото.

— Ей, чакай малко — Фенър се изправи и дръпна шапката от очите си. — Наистина ли е цвете на страстта? Пола кимна.

— Според мен има сериозни неприятности, Дейв.

— Добре, добре, нека влезе.

Пола отвори вратата и каза:

— Заповядайте, моля.

— Благодаря ви — чу се глас и в кабинета му влезе млада жена.

Тя мина бавно покрай Пола и изгледа Фенър с големи, синкави като дим, очи.

Беше една идея по-висока от средното, гъвкава и стройна. Краката й бяха дълги, дланите и стъпалата — тесни, а тялото — много изправено. Косата, навита под спретнатата шапчица, беше гарвановочерна. Носеше строг костюм, състоящ се от сако и пола, и изглеждаше много млада и много уплашена.

Пола й се усмихна окуражително, излезе навън и затвори вратата след себе си.

Фенър свали крака от писалището и се изправи.

— Седнете и ми кажете какво мога да направя за вас. — Той посочи креслото до бюрото.

Тя поклати глава.