«Да целунеш ангел»

Дейзи Девро бе забравила името на бъдещия си съпруг.

— Аз, Теодосия, взимам теб…

Прехапа долната си устна. Баща й ги бе запознал преди няколко дни: в онази ужасна утрин тримата отидоха да извадят разрешителното за брак и тогава тя за пръв път чу името му. Веднага след това онзи мъж замина и тя повече не го видя допреди няколко минути, когато слезе във всекидневната на къщата на баща си в Сентръл парк уест, където сега се осъществяваше тази импровизирана венчална церемония.

Баща й стоеше зад нея и Дейзи едва ли не усещаше как потреперва от неодобрение, но неговото неодобрение не представляваше за нея нищо ново. Той бе разочарован от нея едва ли не преди да се роди и независимо от всичките й усилия, тя изобщо не успя да промени мнението му.

Рискува един кос поглед към младоженеца, купен с парите на баща й. Жребец. Един много застрашителен жребец с този свой висок ръст, строен, жилав, а и с тези загадъчни кехлибарени очи. Майка й би го харесала много.

Лейни Девро почина предишната година при пожар на борда на яхта в обятията на двайсет и четири годишен рокпевец — звезда. Дейзи вече бе достигнала онова състояние, при което можеше да мисли за майка си без болка, усмихна се като осъзна, че мъжът, който сега стоеше до нея, щеше да е прекалено възрастен за майка й. Изглеждаше на около трийсет и пет, а Лейни обикновено туряше чертата до двайсет и девет години.

Косата му бе много тъмна, почти черна, а с фино изрязаните си черти лицето му можеше да мине за твърде хубаво, ако не бе силната му челюст, да не говорим за плашещата му навъсеност. Мъже с такава брутална красота допадаха на Лейни, но Дейзи предпочиташе по-старите, по-консервативни типове. И не за пръв път от началото на церемонията й се дощя баща й да бе избрал някой, който да не е толкова застрашителен.

Опита се да се успокои, като си напомни, че нямаше да й се наложи да прекара повече от няколко часа в компанията на новоизпечения си съпруг. Веднага щом успее да му изложи плана си, всичко това ще е свършило. За нещастие планът й предвиждаше да наруши свещения обет, който й предстоеше да поеме, а тъй като не бе човек, който лесно да поема обети — особено пък брачен, — тя си помисли, че тъкмо гузната й съвест бе причинила тази засечка в паметта.

Започна изречението отново, с надеждата, че името му ще прескочи неочаквано появилата се бариера в паметта й.

— Аз, Теодосия, вземам теб…