«Затворен цикъл»

Ивайло беше мъж на мигновения контакт — от едното „здрасти“ ръката ти се чувства в неговата както близнак до близнака в утробата, а от първия поглед очите ти плуват зад очилата му в свои води и завинаги.

Естествено беше него да изберат водач на групата комсомолци за село Подгумер — в годините, когато излезе решение шопският пръстен около нашата столица рязко да се възземе икономически.

Печеше яко, колата подскачаше по разбития път. Вдясно и вляво белееше огромна гора от череши. В облаците цвят по дърветата зелените листа едва се подаваха — като уши на лисици.

Ивайло бе идвал насам тъкмо да търси лисици — с един режисьор, с кученцето му и трима писатели. Пак беше пролет тогава, пак така яко печеше, един от писателите носеше раница с бири. Режисьорът също беше с раница — в нея той носеше прочутия фокстериер на име Прити. Намериха веднага лисича дупка, насядаха около нея и докато изпият по една бира, направиха плана за действие. Първо, пускат Прити в дупката… Но щом го пуснаха, той мигновено скочи в ръцете на своя стопанин и се опита да го близне по носа. След много увещания фокстериерът се отказа от това и бе отново на земята. Огледа се, мина край дупката със съвършено безразличие, обиколи няколко храста, като им дигна краче, та се върна при раницата. Съблякоха се голи до кръста (сефте за сезона), пиха още бира и от удоволствието, което извикват най-простите неща, един от писателите гръмна във въздуха. Прити изскимтя, ловко се мушна в раницата и повече никой не успя да го изкара оттам. Друг спомен от този лов в паметта на Ивайло не беше запазен за поколенията.

— Познавам този край — каза той на другарите си.

Те мълчаха.

— Не само хората. — Ивайло запали стомилиметров „Кент“. — Ей тия черешови градини, тая гора… Трънка по трънка съм ги претърсвал.

— На лов си бил, другарю Димитров? — попита някой. — Така ли?

Ивайло само го погледна през очилата и махна с ръка. Така той махаше с ръка, когато синът му го питаше знае ли таблицата за умножение.

Табелата с надпис „Подгумер“ се появи, някой се покашля и рече:

— На тебе разчитаме, другарю Димитров.

Селяните бяха на площада, предупредени за мероприятието. Ивайло и другарите му слязоха от колата, ръкуваха се с кмета и дадоха знак да се влиза в салона.