«Страхувам се...»

1190


1 страница из 8
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Джак ФиниСтрахувам се...

Страхувам се, много се страхувам и не само за себе си — аз, в края на краищата, вече съм на шейсет и шест, косите ми са посивели — страхувам се за вас, за всички, които сте още далеч от крайния ви срок… Страхувам се, защото в света отдавна са започнали тревожни явления. Отбелязват ги тук и там, потълкуват ги, потълкуват ги, после махнат с ръка и ги забравят. А аз съм дълбоко убеден, че не бива да се забравят; че ако не се осъзнаят навреме, светът ще потъне в непрогледен кошмар. А дали съм прав — съдете сами.

Една вечер — беше миналата зима — се връщах у дома от шахматния клуб, на който съм член. Вдовец съм, живея сам в уютен тристаен апартамент с прозорци към Пето авеню. Беше още рано, включих лампата над любимото ми кресло и се захванах с недочетеното криминале. После включих радиото, без, за съжаление, да обърна внимание на коя станция е настроено. Чу се мелодия на акордеон — в началото тиха, после по-силна. Приятно е да се чете при такъв акомпанимент, затова отворих книжлето на отбелязаната страница и потънах в…

Искам да съм безкрайно точен в подробностите; не, не казвам, че бях се заслушал в предаването. Но мога твърдо да заявя, че в един момент музиката прекъсна и публиката започна да ръкопляска. Тогава мъжки глас — чувстваше се, че аплодисментите му доставят удоволствие — рече доволно: „Добре де, добре“, но аплодисментите продължиха поне още десет секунди. Той пак рече доволно: „Добре де, добре“. Тогава ръкопляскането утихна. Гласът на водещия рече: „Чухте изпълнение на Алек еди-кой си“, а аз пак се забих в книжлето…

Но за малко. Глас, очевидно на човек на средна възраст, отново привлече вниманието ми; тонът беше друг, може би защото ставаше дума за друг изпълнител: „А сега ще чуете госпожа Рут Грили от Трентън, щат Ню Джърси. Госпожа Грили е пианистка, познах ли?“ Момичешки глас, срамежлив, едва доловим, отвърна: „Познахте, Мейджър Бауъс…“ Мъжът — вече познавах самоуверения му тон — попита: „И какво ще ни изпълните?“ „Гълъбът“ — отвърна момичето. Мъжът повтори, обявявайки номера:

— Гълъбът!

Комментарии к книге «Страхувам се...», Джак Фини

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства