«Испанска балада»

Лион ФойхтвангерИспанска балада

На Марта и Хилда

Първа част

Кралят се влюби силно в една еврейка, наречена Фермоса, Хубавицата, и забрави жена си.

Алфонсо Мъдрия, Cronisa General, около 1270 г. И отиде крал Алфонсосъс красивата кралицавъв Толедо. Но коварнолюбовта ни заслепява —та подлъга и Алфонсода се вгледа, да се влюбив млада, хубава еврейка.И тогава кралят бешезаслепен от любовта сикъм еврейката, коятобе наричана Fermosa,да, Fermosa — Хубавицая наричаха със право;и забрави с нея кралятсвоята кралица.Любовната история на Алфонсо Осми с хубавата еврейка Романс от Лоренсо де Сепулведа 1551 г. Първа глава

Осемдесет години след смъртта на своя пророк Мохамед мюсюлманите бяха изградили една империя, която се простираше необятна от индийската граница през цяла Азия и Африка край южните брегове на Средиземно море чак до крайбрежието на Атлантическия океан. През осемдесетата година на своя завоевателен поход те се прехвърлиха отвъд тесния западен проток на Средиземно море в „Андалус“, в Испания, разгромиха кралството, създадено там три века преди това от християните вестготи и с неудържим устрем покориха целия полуостров до Пиренеите.

Новите господари донесоха със себе си по-висока култура и превърнаха страната в най-хубавата, най-добре уредената, най-гъсто набелената държава в Европа. По планове, разработени от вещи архитекти и под мъдро строително ръководство, изникнаха големи, великолепни градове, каквито тоя континент не беше виждал от времето на римляните. Кордова, резиденцията на испанския халиф, се смяташе за столица на целия западен свят.

Мюсюлманите обновиха занемареното селско стопанство и чрез умно измислена оросителна система добиха от земята неподозирано плодородие. Тласнаха напред рудодобиването с нова, високоразвита техника. Тъкачите им изработваха ценни килими и несравними платове, дърводелците и скулпторите им — изящна дърворезба, кожухарите им — всякакви видове кожени изделия. Ковачите им правеха най-съвършени пособия както за мирни, така и за военни цели. Произвеждаха се мечове, саби, кинжали — по-остри и по-хубави от ония на немюсюлманските народи, доспехи с необикновена здравина, далекобойни оръдия, тайни оръжия, за които в целия християнски свят се говореше със страх. А се произвеждаше и нещо друго, — нещо злокобно, много опасно — една смъртоносна експлозивна смес, тъй нареченият „течен огън“.