«Коприната и песента»

Алън видя за пръв път Звездната кула, когато беше на дванадесет години. На този ден младият му господар Блик отиде с него до града Фолклин. Блик получи разрешение да яхне Алън — любимото си момче — след много спорове.

— Е, добре — каза накрая баща му Уилн, — и без това този човешки екземпляр е доста едър за годините си. Можеш да го пояздиш, ако няма да го караш да тича. Не искам да проваляш първокачествената ми стока!

И така Блик завърза хамута с дръжките за ръцете върху главата на Алън и преметна седлото през раменете му. Уилн оседла за себе си Роб — мрачен човек, когото често яздеше на дълги разстояния — и после тръгнаха към града в спокоен тръс.

Звездната кула се виждаше още преди да приближат Фолклин. Алън видя острия й връх веднага щом излязоха от Синята гора. В този миг я видя и Блик. Като се държеше с едната си четирипръста ръка за юздите, той потупа с другата Алън и посочи.

— Виж, Алън, Звездната кула! — извика той. — Казват, че хората някога са живели в нея.

— Блик, кога ще пораснеш и ще престанеш да говориш с хората? — скара се баща му. — Някой ден лошо ще те накажа.

Между Синята гора и Фолклин все още се движеха по безлюдни места с ерозирала почва, без ферми и ниви.

Когато се показаха иззад един завой на пътя, Блик подсвирна от вълнение.

В началото Алън помисли, че е висок и слаб хусър, защото къс жакет покриваше донякъде голотата му. После видя, че е младо човешко момиче.

— Див човек! — изръмжа с удивление Уилн. Алън потрепери. Говореше се, че дивите хора убиват хусърите и ядат другите хора.

Момичето гледаше напред към Фолклин. Уилн извади късия си лък и пусна стрела към нея. Тя вдигна праха в краката й. С трепване на светлата си коса момичето обърна глава и ги видя. След това избяга като сърна.

— Стават прекалено смели! — гневно каза Уилн. — Толкова близо до цивилизацията, и то през деня!

Алън беше поразен, когато влязоха във Фолклин. Улиците и сградите бяха каменни. От другата страна на Синята гора имаше малко камък и замъкът на Уилн беше построен от полирани дървени блокове. Гладката каменна настилка на улиците беше нагорещена от двойното слънце.