Тя се взряла в него с обожание.
— Колко си умен! Всяко момиче би трябвало да е гордо да се омъжи за теб.
— Ами — скромно махнал Уилфред с ръка.
— И въпреки това моят настойник ще рие копита от яд, като научи за годежа ни.
— Защо?
— Защото след смъртта на чичо си наследих милионите на рода Пърдю и настойникът ми иска на всяка цена да се омъжа за сина му Пърси.
Уилфред я целунал с много жар и се изсмял предизвикателно.
— Жъ мън фиш дьо села — казал на френски, че не му пука, тъй като се намирали в Кан.
Ала няколко дни след завръщането си в Лондон, където момичето го последвало след ден-два, той имал осезателен повод да си припомни тези нейни думи. Както си седял в кабинета и се опитвал да изнамери лек за неприятната болест пипка, която често сполетява канарчетата, един служител му донесъл визитна картичка.
— „Сър Джаспър ффинч-ффароумиър, баронет“ — прочел той. Името му било непознато. — Кажете на господина да заповяда — наредил на служителя и след малко при него влязъл извънмерно шишкав мъж с необятно въз-розово лице. Подобни лица съдбата обича да отрежда на жизнерадостни бонвивани, ала в случая с неговия посетител тя явно била объркала съставките.
— Сър Джаспър Финч-Фароумиър? — попитал Уилфред.
— Ффинч-ффароумиър — поправил го посетителят, чието чувствително ухо тутакси доловило главните букви.
— А да. И се пише с две малки фъта.
— С четири малки фъта.
— И на какво дължа честта…
— Аз съм настойникът на Анджела Пърдю.
— Много ми е приятно. Уиски и сода?
— Не, благодаря. Пълен въздържател съм. Открих, че алкохолът е склонен да прибавя килограми към теглото ми, поради което преустанових употребата му. Наложи се също така да преустановя и употребата на масло, картофи, всички видове супи и… Впрочем — сам се прекъснал той и фанатичният огън, неизменно лумващ в очите на дебели мъже, докато описват диетата, на която са принудени да се подложат, рязко угаснал. — Впрочем това не е светска визита и затова няма да ви отнемам времето с разговори за времето и прочее. Дошъл съм да ви предам едно съобщение, господин Мълинър. От Анджела.
— Милата Анджела! — възкликнал Уилфред. — Сър Джаспър, обичам това момиче с плам, който се разгаря все повече с всеки изминал ден.
— Нима? — казал баронетът. — Е, аз пък дойдох да ви предам, че каквото било, било.
— Моля?
Комментарии к книге «Истината и само истината», Пэлем Грэнвилл Вудхауз
Всего 0 комментариев