«Истината и само истината»

Разговорът в бара на „Въдичарски отдих“ се беше отплеснал на тема Изкуство, та някой попита дали филмовият сериал „Съдбата на Вероника“, който даваха в „Бижу мечта“, си заслужава да се види.

— Много е хубав — обяви госпожица Посълтуейт, нашата вежлива и чевръста барманка, която не пропуска филмова премиера. — Разправя се за един професор, който оплита момичето в подлите си мрежи и се опитва да го превърне в омар.

— В омар? — единодушно се изненадахме ние.

— Да, господа. В омар. Оказва се значи, че той бил събрал хиляди омари, сварил ги, смлял ги на каша и извлякъл някакъв сок от жлезите им. И тъкмо да го инжектира в костния мозък на тази Вероника, и Джак Фробишър нахлу в къщата и му попречи.

— Но за какъв дявол? — продължихме да недоумяваме.

— Защото не му се искаше любимото момиче да се превърне в омар.

— Не — уточнихме ние, — защо му е било на професора да превръща момичето в омар?

— Имал възражения срещу нея.

Това вече беше друга работа и ние се позамислихме, та за известно време в бара се възцари мълчание. После някой от компанията поклати неодобрително глава.

— Не обичам подобни истории — каза. — Прекалено са неправдоподобни.

— Извинете, господине — чухме глас и чак тогава си дадохме сметка, че сред нас бил и господин Мълинър. — Много ми е неприятно да се намесвам в частен спор, но случайно дочух вашата забележка и признавам, че засегнахте тема, на която съм крайно докачлив — а именно кое е истина и кое не е. Нима можем ние, с нашия ограничен житейски опит, да отговорим на подобен въпрос? Откъде сме сигурни, че в този момент стотици млади момичета по света не са превръщани в омари? Простете, че съм тъй разпален, но много съм си патил от скептични умове, които се ширят в наши дни. Попадал съм дори на хора, които отказват да повярват на разказа ми за моя роден брат Уилфред само защото излиза извън рамките на ежедневните човешки преживелици.

Явно силно развълнуван, господин Мълинър си поръча горещ скоч с резен лимон.

— Какво е станало с брат ви Уилфред? — попитах аз. — Да не са го превърнали в омар?

— Не — отвърна господин Мълинър и впи в мен честните си сини очи. — Какво по-лесно от това да разправям, че е бил превърнат в омар? Но за мен е правило в живота да говоря истината и само истината. Просто брат ми Уилфред премина през едно крайно любопитно приключение.